Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

В миналото това нямаше да има никакво значение, напомни си Ватутин. Тогава всички бяха под подозрение.

Драскотините на бравата биха могли да бъдат направени от всеки, на когото е удобно. Ватутин бързо стигна до извода, че това вероятно е дело на изчезналия теляк от Сандуновските бани. Бившият механик, занимаващ се с артилерийско въоръжение, навярно би отворил всякаква брава. Ами ако всичко това е съвпадение?

Но ако Филитов е действително вражески агент, защо сам не е фотографирал секретните документи. В качеството си на помощник на министъра на отбраната той би могъл да изиска да му доставят всякакви документи, а да внесе миниатюрен фотоапарат в министерството не представлява никаква трудност?

Ако бяхме пипнали филм с кадър от такъв документ, Филитов щеше да се намира вече в Лефортовския затвор…

Ами ако е проявил хитрост? Ами ако иска да ни накара да мислим, че някой тайно снима сведенията, които се съдържат в неговия дневник? Сега мога да събера всички налични материали и да се отправя в Министерството на отбраната, но можем ли да го обвиним в нещо друго освен в нарушаване на правилата на секретното деловодство, приети в министерството? А ако той отговори, че е свикнал да работи вкъщи, и признае, че е нарушавал правилата, а министърът го вземе под своя защита… Ще тръгне ли министърът да защитава Филитов?

Да, разбира се. Ватутин не се съмняваше в това. Първо, Михаил Семьонович е един от най-близките му помощници и изтъкнат кадрови офицер. Второ, армията винаги сплотява своите редици, когато е необходимо да защити някои от своите офицери от КГБ. Тези копелета ни мразят повече от Запада. Съветската армия няма никога да забрави края на тридесетте години, когато Сталин се възползва от органите за сигурност, за да отстрани почти целия команден състав, и в резултат на това немската армия за малко не превзе Москва. Не, ако се явим само с това, с което разполагаме понастоящем, те ще отхвърлят всички доказателства и ще започнат собствено разследване със силите на ГРУ.

Интересно, колко ли ненормални неща и странни съвпадения ще излязат наяве по време на тази разработка? — помисли си полковник Ватутин.

Фоли мислеше горе-долу по същия начин, седейки в уютната стаичка на няколко километра от кабинета на Ватутин. Той бе проявил филма и сега го разглеждаше. Ала този път с раздразнение забеляза, че КАРДИНАЛА е свършил филма и не е могъл да възпроизведе целия документ. Все пак, съдейки по кадрите, с които разполагаше, беше ясно, че КГБ има свой агент в американския проект „Чайният клипер“. Очевидно Филитов бе преценил, че за американците сведението за агента на КГБ, внедрен в техния секретен обект, представлява по-голям интерес, отколкото информацията с какво се занимават руските учени. След като прочете получените данни, Фоли бе склонен да се съгласи с него. Ясно. Той ще предаде на КАРДИНАЛА още няколко касетки, ще получи пълния текст и после ще му съобщи, че е време да се оттегли. Извеждането бе насрочено най-рано за след десетина дена. Има доста време, каза си Фоли, усещайки в същото време как го избиват студени тръпки по гърба, които идваха да му кажат нещо друго.

Сега да помисля за следващата стъпка: как да предам касетка с филма на КАРДИНАЛА. Предишният канал за връзка бе ликвидиран и щяха да са необходими няколко седмици за създаването на нов, а Ед не желаеше отново да поеме риска от пряк контакт.

Неприятностите трябваше в края на краищата да дойдат, той го знаеше. Разбира се, всичко вървеше гладко в продължение на няколкото години, откакто поддържаше връзка с този агент, ала рано или късно възникват проблеми. Въпрос на късмет, каза си той. В началото, когато го изпратиха тук и се запозна с оперативната история на КАРДИНАЛА, го порази фактът, че този агент, съумял да се задържи толкова дълго, е отхвърлил три предложения да бъде изведен на Запад. Докога щеше да предизвиква съдбата? Явно тоя старец беше решил, че е непобедим. Гордостта завладява тези, които боговете са решили да унищожат, помисли си Фоли.

— Той е на път — съобщи Ритър на директора на ЦРУ.

— Слава богу. — На лицето на съдията Мур се появи усмивка. — А сега нека да направим всичко възможно, за да го измъкнем оттам.

— С Кларк провеждат инструктаж. Утре излита за Англия и един ден по-късно ще срещне подводницата.

— Още едно момче изпитва благоволението на съдбата — забеляза съдията Мур.

— По-добри от тях нямаме — отвърна Ритър.

— Нямаме достатъчно доказателства, за да предприемем решителни стъпки — каза Ватутин на председателя на КГБ, след като го запозна с резултатите от външното наблюдение и обиска. — Включих в операцията още няколко сътрудници. Инсталирахме също подслушвателни устройства в дома на полковника.