Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Може би няма да бъде толкова лесно — подхвърли Ритър и прекъсна обсъждането на тази тема. — Как върви работата по оценката на положението?

— Вчера завърших.

— Имайте предвид, че докладът е предназначен за президента и няколко негови сътрудници, тъй че ще бъде разгледан в съвсем тесен кръг.

— Разбирам. Мога да дам текста за печатане днес следобед. Повече не съм нужен, нали?

Съдията Мур кимна и Райън излезе от кабинета. Директорът на ЦРУ го проследи с поглед, докато излизаше, и заговори едва след като вратата се затвори:

— Още с никого не съм говорил за това, но президентът отново се безпокои относно политическата стабилност на Нармонов. По мнението на Ърни Алън последните промени в съветската позиция дават признаци, че подкрепата за Нармонов вътре в страната отслабва, и той е убедил шефа, че сега не бива да оказваме натиск върху руснаците по някои въпроси. Така че, ако ние сега изведем от Русия КАРДИНАЛА, това може да предизвика, така да се каже, лошо въздействие върху политическата ситуация в Съветския съюз.

— Ако го арестуват, неблагоприятното въздействие няма да бъде никак по-малко — напомни Ритър. — Да не говорим колко пагубни ще бъдат последствията за нашия агент. Артър, те са вече по следите му. Не е изключено да са успели да се доберат до дъщерята на Ванеев.

— Тя се е завърнала на работа в Госплан — каза заместник-директорът на ЦРУ по разузнаването.

— Да, разбира се, но нашият човек от химическото чистене изчезна. Те явно са съумели да арестуват и сломят Ванеева — настоя Ритър. — Трябва да го изведем най-накрая. Не можем да оставим КАРДИНАЛА да виси като бельо на простор. Ние сме длъжници на този човек, Артър.

— Не мога да дам съгласие за извеждане, без да съм получил разрешението на президента.

— Тогава издействай такова разрешение. Плюй на политиката — в този случай трябва да оставим настрана политическите съображения. Не бива да се забравя, че въпросът има и практическа страна. Ако захвърлим този агент и не си мръднем пръста да му помогнем, дяволите да го вземат, руснаците ще заснемат телевизионен сериал и ще го показват на цял свят. В крайна сметка ще ни излезе много по-скъпо, отколкото тази временна политическа изгода.

— Чакай малко — каза Гриър, — ако са успели да сломят дъщерята на този партиен функционер, как тогава тя се е върнала на работа?

— Може би тук е замесена политиката — замислено забеляза съдията Мур. — Смяташ ли, че КГБ ще се реши да закача семейството на този човек?

— Герасимов принадлежи към противниците на Нармонов — изсумтя Ритър — и няма да пропусне възможността да попречи на човек на Нармонов да влезе в Политбюро. Това действително мирише на политика, но някак си — на политика от друг вид. По-вероятно е нашият приятел Александров да е успял да привлече този Ванеев на своя страна, а Нармонов още да не знае за това.

— Значи, смяташ, че са я сломили, а после са я пуснали, за да я използват като средство за оказване на натиск върху бащата? — попита съдията Мур. — Логично е. Но нямаме доказателства.

— Александров е прекалено стар, за да се стреми към поста на генерален секретар, а и всъщност секретарите по идеологията обикновено не заемат най-висшия пост — много по-интересно е да правиш „крале“. Любимецът на Александров е Герасимов, а ние знаем, че той има толкова много амбиции, че, току-виж, го короновали като Николай Трети.

— Боб, ти току-що изложи още една причина, поради която не бива да разклащаме лодката. — Адмирал Гриър отпи от кафето си. — На мен също не ми харесва да оставим там Филитов. Но не можем ли да го посъветваме да се спотаи за известно време? Има ли шансове да оцелее? Мисля, че при създалата се сега ситуация той може да опровергае всички обвинения, които биха се повдигнали срещу него.

— Не, Джеймс — изразително поклати глава Ритър. — Не можем да му наредим да кротува в момент, когато тъй много се нуждаем от втората половина на доклада му. Ако той поеме риска да ни го изпрати въпреки засиленото внимание към него, ние нямаме право да го оставим на произвола на съдбата. Няма да бъде справедливо. Спомнете си какво е направил този човек за нас през всичките тези години. — Ритър продължи да спори още няколко минути, проявявайки изключителна преданост към своите хора, с която се отличаваше още оттогава, когато като млад офицер от разузнаването ръководеше действията на своите агенти. Макар че с агентите често се отнасяха като с деца — поддържаха ги, насърчаваха и нерядко наказваха, — те действително се превръщаха в нещо като твои собствени деца и в случай на опасност имаха нужда от защита.