Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— А какво става с другия полковник?

— А, Бондаренко ли? Не успяхме да направим обиск в апартамента му. Неговата съпруга не работи и си седи по цял ден вкъщи. Днес узнахме, че той всяка сутрин прави кросове, и се наложи да усилим групата за наблюдение с още няколко служители. Цялата информация, която успяхме да получим за него, характеризира Бондаренко откъм най-добрата страна, освен това той има образцова репутация и немалко амбиции. Понастоящем е назначен като официален представител на министерството в проекта „Ярка звезда“ и както видяхте от записките в дневника, най-ентусиазирано го поддържа.

— А какво мислите вие за този човек? — Председателят задаваше въпросите си с отривист, но незаплашващ тон. Той беше зает човек и си ценеше времето.

— До настоящия момент нямаме основание и за най-малките подозрения. Той е получил боеви награди в Афганистан; там е командвал отряд със специално предназначение; попаднал в засада, той е съумял да отрази нападението на бандитите. По време на командировката си в „Ярка звезда“ Бондаренко е упрекнал поделението на КГБ, което се занимава с охрана на обекта, за недостатъчната бдителност, но в своя официален доклад, представен в министерството, той е обяснил причините и е трудно да се оспорва.

— Какви мерки са взети? — попита Герасимов.

— Офицерът, изпратен там за проверка, е загинал при самолетна катастрофа в Афганистан. Казаха ми, че скоро ще изпратят на обекта друг офицер.

— Докъде стигнахте с теляка?

— Продължаваме издирването. Засега безрезултатно. Имаме наши хора навсякъде: по летищата, по железопътните гари, по станциите на метрото. При всяко изменение на обстановката ще ви уведомя.

— Много добре. Свободен сте, полковник. — Герасимов се наведе над книжата на бюрото си.

След като Ватутин излезе от кабинета, председателят на Комитета за държавна сигурност си позволи да се усмихне. Удивително, как всичко се урежда идеално, помисли си той. Решаващият момент се оказа случаят с Ванеева. Не се пада често да бъде разкрита шпионска група, а когато се случи, поздравленията се смесват с въпроса: защо стана след толкова време? Не, този път няма да го бъде. Няма, защото бащата на Ванеева ще бъде избран за член на Политбюро. А генералният секретар Нармонов смята, че той ще бъде предан на човека, който е уредил неговото издигане. Нармонов с мечтите си за съкращаване на въоръженията, за отслабване на контрола на партията върху живота на страната, за „либерализиране“ на това, което е било завещано на партията… Герасимов ще промени всичко това.

Да се постигне това, разбира се, не беше просто. Герасимов имаше само трима твърди съюзници в Политбюро, но сред тях бе Александров, партийният идеолог, когото Нармонов не можа да отстрани, след като идеологът му изневери. А сега се появяваше нов поддръжник на Герасимов — съвсем неочаквано за генералния секретар. От друга страна, Нармонов се радваше на подкрепата на армията.

И всичко това стана благодарение на Матиас Руст, немския юноша, който да приземи своята взета под наем „Чесна“ на Червения площад. Нармонов се прояви като хитър политик. Руст прелетя в Съветския съюз в Деня на граничаря — едно съвпадение, което Руст не можа да обясни, а Нармонов лиши КГБ от възможността да разпита въздушния хулиган така, както заслужаваше. Герасимов все още мърмореше по този повод. Младият немец предприе този полет с пълното съзнание и увереност, че огромното мнозинство от войниците и офицерите, влизащи в състава на граничните войски на КГБ, ще бъдат мъртвопияни. По тази причина той прелетя над Финския залив и никой не можа да го открие. После войските на ПВО изпуснаха лекия самолет и тийнейджърът извърши приземяване точно пред катедралата „Василий Блажени“.

Генералният секретар Нармонов отреагира бързо: в резултат на бурно заседание на Политбюро, на което Герасимов не можа да изкаже възражения, страхувайки се да не постави под удар самия себе си, бяха уволнени командващият войските на ПВО и министърът на отбраната маршал Соколов.

Новият министър на отбраната Д. Т. Язов бе протеже на Нармонов. Едно нищожество, намирало се на по-ниските стъпала сред висшите военачалници, един човек, който не бе успял да се наложи с достойнствата си, напълно зависим от подкрепата на генералния секретар. В резултат на това най-уязвимият пробив в отбраната на Нармонов бе прикрит. Ситуацията се усложняваше от факта, че Язов все още не бе съумял напълно да се утвърди на поста си и се нуждаеше от поддръжката на опитни офицери от рода на полковник Филитов.