Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— А имало ли е по-рано нещо, макар и намек за подозрение спрямо Филитов?

— Не. Трудно е да си представи човек по-впечатляваща кариера. Филитов бил единственият най-близък помощник на покойния министър Устинов — служил с него през цялото време, докато Устинов е заемал този пост, и след смъртта му останал в Министерството на отбраната. Сега той изпълнява длъжност на генерален инспектор в министерството, като получава задачите лично от министъра.

— Да, зная — отвърна Герасимов. — Получих искане с подписа на Язов. Той моли да му изпратим нашето досие по работата на американците в областта на Стратегическата отбранителна инициатива. Когато му позвъних, министърът каза, че полковник Филитов и Бондаренко събират информация за подробен доклад, който той се кани да представи на Политбюро. Кодовото название върху запазения кадър на филма беше „Ярка звезда“, нали?

— Да, другарю председател.

— Тогава имаме три съвпадения, Ватутин — забеляза Герасимов. — Какво предлагате?

Ватутин имаше готов отговор:

— Би трябвало да поставим Филитов под наблюдение, а може би и Бондаренко.

— Съгласен съм. Действайте много внимателно, но всеобхватно. — Герасимов затвори папката. — Докладът ви е превъзходно съставен и — изглежда, че вашият следователски инстинкт не ви изневерява, полковник. Дръжте ме в течение. Ще ми докладвате три пъти седмично, започвайки от днес, до приключване на разработката. Генерале — обърна се той към началника на ВГУ, — осигурете на полковника цялата необходима помощ. Можете да поискате поддръжка във всяко управление на Комитета. Ако възникнат затруднения, веднага ме уведомете. Мисля, няма никакво съмнение, че изтичането на информация става на най-високо ниво в Министерството на отбраната. По-нататък: право на достъп до това разследване имаме само ние тримата. Никой, повтарям, никой друг няма да бъде запознаван. Кой знае къде са успели американците да внедрят свои агенти. Ватутин, приключете успешно това разследване и до лятото ще получите генералски звезди. Но — вдигна той предупредително пръст — мисля, че трябва да спрете да пиете, докато не завършите това дело. Ще имате нужда от бистър мозък.

— Слушам, другарю председател.

Когато Ватутин и неговият началник излязоха от кабинета, коридорът беше почти пуст.

— А какво ще правим с Ванеева? — полугласно попита Ватутин.

— Баща й има пръст, разбира се. Генералният секретар Нармонов през следващата седмица ще съобщи за избирането му в състава на Политбюро — тихичко отговори генералът с безизразен глас.

И няма никак да е лошо, ако в Политбюро се озове още един човек, на чиято поддръжка ще може да разчита председателят на КГБ, помисли си Ватутин. Не се ли кани Герасимов да предприеме някой решителен ход?

— Не забравяйте какво каза той за пиенето — напомни му генералът. — До мен стигат слухове, че напоследък здравата обръщате чашките. Поне по въпроса за пагубното влияние на алкохола генералният секретар и нашият председател са на едно и също мнение. Надявам се, че знаете за това.

— Да, другарю генерал — отвърна Ватутин. Разбира се, това е може би единственият въпрос, по който техните гледища съвпадат.

Подобно на всеки истински руснак Ватутин смяташе, че водката е толкова важна съставка на живота, колкото въздухът. Мина му през ума, че именно благодарение на тежкия махмурлук той се запъти към банята в онова утро и стана свидетел на твърде важното съвпадение, но Ватутин се въздържа да напомни на своя началник за тази ирония на съдбата. Завърнал се след няколко минути в кабинета си, Ватутин извади бележника и започна да планира проследяването на двамата полковници от Съветската армия.

Грегъри се завърна вкъщи с обикновен пътнически самолет с прехвърляне в Канзас Сити, където му се наложи да изчака два часа. Той спа почти през цялото време на полета и като слезе от самолета, тръгна направо към изхода — не носеше със себе си никакъв багаж. Годеницата му го чакаше на вратата.

— Хареса ли ти Вашингтон? — попита тя след обичайната целувка при посрещане.

— Там е все едно и също. Разкарваха ме ту тук, ту там. Според тях учените могат и да не спят. — Той я хвана за ръка и се запътиха към колата.

— За какво те извикаха? — поинтересува се Канди, когато излязоха от сградата на аерогарата.

— Руснаците са провели големи изпитания — отговори Грегъри и се огледа наоколо. В действителност той нарушаваше правилата за опазване на държавната тайна, но нима Канди не беше член на екипа? — Те са стопили един спътник с помощта на наземен лазер, инсталиран в Душанбе. Това, което е останало от спътника, прилича на пластмасов модел, изваден от фурната на печка.