Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Как се казваше онзи полковник? — внезапно се запита Ватутин. Този, който се спъна и за малко не падна. Михаил Филитов? Личният помощник на министъра на отбраната, маршал Язов?

Махмурлукът ми явно е бил особено тежък, щом като не се сетих веднага с кого се срещнах в банята. Ами това беше Филитов, героят от Сталинград, танкистът, унищожил немски танк, докато сам е горял в своя. Михаил Филитов, три пъти Герой на Съветския съюз… Навярно е бил той. Но нима би могъл…

Не, това е невъзможно, помисли си полковник Ватутин.

Няма нищо невъзможно. Ако не друго, то поне това той разбираше по-добре от много хора. Изхвърли от главата си всички излишни проблеми и се замисли, стремейки се да разсъждава хладно и логично. Той бе облекчен поради факта, че в щабквартирата на КГБ на площад „Дзержински“ се съхраняваха досиетата на повечето съветски граждани, макар и степенувани по значение. Оказа се, че е съвсем просто да поиска личното дело на полковник Филитов.

След петнадесет минути пред него лежеше дебела папка. Ватутин тутакси разбра, че по същество той почти нищо не знае за Филитов. Както често се случва с героите от войната, техните подвизи, извършени в течение на няколко кратки минути, после даваха отражение върху целия им живот. Обаче животът никога не е толкова прост. Ватутин се захвана да чете.

Досието не хвърляше много светлина върху военния период от живота на Филитов, макар че в него се съдържаха всички сведения за подвизите му, включително текстове на укази за награждаване. Тъй като заемал длъжността личен помощник при трима министри на отбраната, Михаил Семьонович бил подлаган на най-внимателна проверка от страна на органите за сигурност. Тези документи бяха в пълен ред и Ватутин премина към следващия раздел.

Той с изненада забеляза, Че Филитов бе имал отношение към прословутото дело на Пенковски. Олег Пенковски бил старши офицер от ГРУ — Главното разузнавателно управление или съветското военно разузнаване. Той бил завербуван от англичаните, после работил под съвместното ръководство на ЦРУ и „Интелиджънс Сървис“. Той бе предал своята страна повече от всички други агенти, работещи за Запада. Неговият предпоследен случай на предателство бил, когато съобщил на Запада за нивото на готовност — или по-точно за недостатъчната подготовка — на стратегическите ракетни сили по време на кубинската криза. Тази информация даде възможност на американския президент Кенеди да принуди Хрушчов да изтегли ракетите, които по негова заповед бяха инсталирани на този нещастен остров. Обаче непонятната преданост на Пенковски към своите чуждестранни господари го накарала да се изложи на огромен риск, като предаде тези данни, а шпионинът не бива да поема толкова често рискове. Той вече се намирал под подозрение. Така става обикновено, когато противникът започва да се държи прекалено самоуверено, сякаш е осведомен за всичко, но… Филитов бил първият, който предоставил на контраразузнаването доказателства за измяната на Пенковски.

Нима Филитов е разобличил Пенковски? Това изуми Ватутин. В този момент разследването е било вече в доста напреднала фаза. Постоянното проследяване на Пенковски установило, че той извършва някои необичайни неща, включително използването поне на един тайник, но… Ватутин поклати глава, какви странни съвпадения стават в този занаят. Филитов отишъл при един от ръководителите на специалната служба и му съобщил, че е провел странен разговор с този полковник от ГРУ, негов познат. Всъщност, казал Филитов, този разговор може да е бил съвсем невинен, но у него възникнало инстинктивно подозрение и той решил да докладва за него. Следвайки указанията на КГБ, Филитов продължил да поддържа приятелски отношения с Пенковски и следващият разговор не е бил толкова невинен. В този момент данните за вината на Пенковски били вече потвърдени и нови доказателства всъщност не били необходими, макар че всички, които участвали в разработката, се чувствали по-уверени…

Съвпадението действително е странно, помисли си Ватутин, но едва ли би хвърлило сянка на съмнение върху Филитов. В тази част на досието, където се говореше за личния му живот, се посочваше, че е вдовец. Тук бе приложена снимка на жена му и Ватутин дълго не можа да откъсне възхитените си очи от нея. До нея се намираше снимка от сватбата и контраразузнавачът с усмивка забеляза, че старият воин някога е бил млад и дяволски привлекателен. На следващата страница имаше сведения за двамата му синове — и единият, и другият вече не измежду живите. Това привлече вниманието на Ватутин. Първият се бе родил непосредствено преди войната, вторият — скоро след нейното започване. Но не са ли умрели по време на войната?… Какво е станало тогава? Той прелисти няколко страници.