Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Светлана — се чу най-накрая същият този глас, — какво си направила…

— Толкова съм виновна… — проговори тя, задавяйки се от рев.

— Какво си направила? — отново попита гласът. — Познаваш ли човека, който ти предаде касетката.

— Да! — отвърна тя и разказа всичко.

— Отчитане на времето: единадесет часа, четиридесет и една минути. Операцията е приключена. — Лекарят изключи магнетофона, после натисна един бутон и осветлението в басейна мигна няколко пъти. Един от водолазите махна с ръка, давайки да се разбере, че е видял, и вкара спринцовката в ръката на Ванеева. Тялото й се отпусна и Светлана бе извлечена от басейна. Лекарят напусна командната кабина и отиде при нея. Бяха й смъкнали гумения костюм и тя лежеше на една количка. Докторът седна до намиращата се в безсъзнание жена, хвана ръката й, а санитарят й инжектира стимулиращ препарат. Хубава е, наистина, помисли си лекарят, когато дишането й се учести. После даде знак с ръка на санитаря да напусне стаята и да ги остави двамата сами.

— Здравей, Светлана — каза той с най-топлия си глас. Сините очи се отвориха, видяха лампите на тавана и стените; после тя обърна главата си към него.

Той разбираше, че разтяга удоволствието си, но му се бе наложило да се занимава с тази работа цяла нощ сутринта и това представляваше най-голямото постижение, откакто бе започнал да прилага програмата си. Разнежената жена буквално скочи от количката в обятията му и за малко не го удуши в прегръдката си. И не че беше чак толкова привлекателен мъж, докторът разбираше това, а просто защото беше човек и сега на нея повече от всичко й се искаше да се докосне до човек. Тялото й беше още мазно от маслото, а сълзите се стичаха по бялата престилка. Тя никога повече нямаше да извърши престъпления срещу държавата, след като бе преживяла всичко това. Колко жалко, че ще се наложи да прекара толкова дълго време в затвора. Такова разточителство, помисли си той, като я преглеждаше. Впрочем може би щеше да успее да й помогне по някакъв начин. След десет минути отново я приспаха и лекарят напусна помещението.

— Дадох й едно лекарство, което се казва „Версед“ Това е ново наркотично средство, получено от Запад. То предизвиква амнезия — пълно загубване на паметта.

— А защо именно такъв препарат?

— Искаше ми се да ви предоставя по-широки възможности, другарю полковник. След като се събуди, тя няма да помни почти нищо. „Версед“ действа подобно на скополамина, само че е още по-ефективен. Тя няма да помни нищо конкретно, а цялото минало ще й се струва един страшен сън. Освен това препаратът оказва хипнотично въздействие. Например аз ще съм в състояние да й внуша не само да забрави миналото, но също така — никога и през ум да не й минава да става предател. Съществува около осемдесетпроцентова вероятност да не бъдат нарушени за цял живот и двете внушения.

— Вие се шегувате.

— Другарю полковник, в съответствие с разработената от мен програма тя е наказала, себе си много по-жестоко, отколкото би могла да стори това държавата. Сега тя изпитва по-силно съжаление за извършените престъпления, разкайва се много по-дълбоко и искрено, отколкото, ако я поведете на разстрел. Сигурно сте чели книгата на Оруел „1984“? По всяка вероятност, когато я е писал, представените там събития са били чиста фантазия, ала благодарение на съвременната технология това стана напълно възможно. Номерът е да сломиш човека не чрез външно въздействие, а отвътре.

— Искате да кажете, че сега можем да я накараме да работи за нас?…

— Няма да успеем да го спасим. — Ортис бе привлякъл за лечението на руския офицер лекаря от американското посолство, един армейски хирург, чиято истинска работа се състоеше в оказване на медицинска помощ на ранените афганистанци. Стана ясно, че Чуркин имаше прекалено увредени бели дробове, съсипани от пневмонията, развила се по време на транспортирането му от Афганистан. — Вероятно няма да издържи и един ден. Съжалявам, но болестта е в много напреднал стадий. Ако лечението бе започнало поне ден по-рано, може би щяхме да го спасим, но сега… — Лекарят отчаяно поклати глава. — Сега му е нужен свещеник, макар че, страхувам се, това ще бъде напразно губене на време.

— Той може ли да говори?

— С мъка. Но можете да опитате. Не мисля, че при неговото положение това ще му бъде във вреда. Той ще запази съзнание още няколко часа, после ще започне да угасва.

— Благодаря ви, че се опитахте да му помогнете, докторе — каза Ортис. Той за малко щеше да въздъхне с облекчение, но изведнъж почувства срам. И все пак какво можеше да направи с един жив руски контраразузнавач? Да го върне обратно? Или да го замени за някого? Интересно, защо ли Стрелеца е решил изобщо да го докара тук? Добре, струва си да го попитам, помисли си той и влезе вътре.