Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

След два часа Ортис излезе от палатката, където лежеше руснакът, седна в колата и пое към посолството. Там, в бюфета, сервираха бира. Той състави доклад, изпрати го в Ленгли, а после прекара в самота пет часа, седнал на масата в един ъгъл на бюфета, като ставаше само да си напълни отново чашата. Здравата се напи, но настроението му остана мрачно.

Ед Фоли не можеше да си позволи такъв лукс. Преди три дни бе изчезнал един от неговите куриери. Друга бе напуснала бюрото си в Госплан и се върнала след два дни. А днес сутринта неговият човек от химическото чистене му позвъни и каза, че се е разболял. Фоли изпрати предупреждение на теляка, но не знаеше дали той го е получил. Каналът за връзка с КАРДИНАЛА беше заплашен не просто от неприятности, а от истинско бедствие. Бяха решили да използват Светлана Ванеева само защото тя можеше да разчита до известна степен на неприкосновеност от страна на КГБ, и Фоли се надяваше, че след ареста — ако изобщо се стигнеше до нейното задържане — ще минат няколко дена и той ще успее да предупреди за това останалите. От Ленгли постъпи съобщение за предстоящото извеждане на КАРДИНАЛА, но Ед все още не го бе предал, смятайки, че няма смисъл да се плаши човекът, преди да е завършила подготовката. След получаване сигнала за евакуация за полковник Филитов нямаше да представлява никаква трудност да измисли някакъв предлог за командировка в щаба на Ленинградския военен окръг — той ходеше там през шест месеца — и оттам щяха да го изведат.

Ако всичко върви добре, напомни си Фоли. Доколкото му бе известно, такова нещо бяха осъществили само два пъти и тогава бе завършило благополучно. Но нима винаги можеше да се гарантира успех? Не, разбира се. Той и жена му имаха нужда да си заминат, да отдъхнат след такова напрежение. Предполагаше се, че през следващия месец тяхното работно място щеше да стане „Фермата“, разположена край река Йорк — там предстоеше да преподават и обучават курсанти на тънкостите в тяхната професия. Обаче тези мисли никак не му помагаха в дадената ситуация.

Може би все пак беше по-добре да предупреди КАРДИНАЛА за грозящата го опасност. Тогава той щеше да се държи по-внимателно, но в този случай можеше да вземе решение да унищожи съхраняваните сведения, които с нетърпение очакваха в Ленгли, а сега тази информация имаше първостепенно значение. Филитов по презумпция знаеше и разбираше това толкова добре, колкото самият Фоли. Но нима към агентите трябва да се подхожда само като към източници на информация?

Полевите разузнавачи като Фоли и съпругата му следваше да ги разглеждат като ценен, но подлежащ на износване материал. На служителите от ЦРУ се препоръчваше да не поддържат с агентите близки отношения, ако е възможно да се държат приятелски, но в случай на нужда да бъдат безпощадни. Да се отнасят с тях като с деца — снизходително, ала да изискват дисциплина. Обаче агентите не са деца. КАРДИНАЛА беше по-възрастен от бащата на Ед Фоли и бе започнал да служи на ЦРУ по времето, когато Ед е бил във втори клас. Нима той можеше да не прояви лоялност спрямо Филитов? Естествено не можеше. Фоли беше длъжен да го защити.

Но как?

Действията на контраразузнавачите твърде малко се различават от работата на полицаите и по тази причина полковник Ватутин владееше методите на разследването в никакъв случай не по-зле от най-добрите детективи в Московската милиция. Светлана издаде приемчика в химическото чистене и след два дни повърхностно проследяване полковникът реши да го арестува и разпита. Но този път не се приложиха толкова изтънчени подходи като басейна и психологическото сломяване. — Ватутин все още не се доверяваше прекалено на новата методика. Бе му неприятно, че позволиха на Ванеева да остане на свобода, след като е изменила на родината и е работила за нейните врагове. Явно на някого се бе приискало да използва дъщерята като лост за оказване на натиск по един или друг начин върху Централния комитет, но това много не го засягаше. Сега той разполагаше с описанието, със словесния портрет на още един куриер в тази безкрайна верига.

Най-неприятната част на историята обаче беше подозрението на Ватутин, че може би се е срещал с този младеж. Приемчикът в химическото чистене разказа на полковника, че по негово мнение това момче работи в банята, а словесният портрет напълно съответстваше на външността на теляка, с когото Ватутин неведнъж бе разговарял. Макар полковникът да разбираше, че такова поведение не е свойствено за професионалист, той излезе от кожата си от ярост, когато си спомни, че в онова утро сам се бе срещнал очи в очи с предателя, без да го разпознае.