Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Полковник Ватутин, прочетох доклада относно разследването, което водите. Прекрасна работа. Бихте ли могли да разкажете какво е направено в последно време?

— Разбира се, другарю председател. Понастоящем издирваме някакъв си Едуард Василевич Алтунин. Той работи като теляк в Сандуновските бани. В резултат на разпита на управителя на химическото чистене стана известно, че Алтунин е следващото звено в канала за връзка. За съжаление той е изчезнал преди тридесет и шест часа, но се надяваме да го открием към края на седмицата.

— И аз ходя в Сандуновските бани — забеляза Герасимов с ирония.

Ватутин не се забави да допълни на свой ред:

— Аз също, другарю председател, лично съм го виждал този младеж. Разпознах го по снимката в съставеното от нас досие. Той е служил в рота за артилерийско снабдяване в Афганистан. В личното му досие, изискано от Министерството на отбраната, се говори, че той е възразявал срещу употребата на някои оръжия — от тези, които ние използваме, за да накараме местното население да се откаже да помага на бандитите. — Ватутин имаше предвид взривните устройства, замаскирани като играчки, с цел да попаднат в ръцете на деца. Заместник-командирът на ротата по политическата част написал донесение за случилото се, обаче първото устно предупреждение накарало Алтунин да млъкне и той завършил службата си в Афганистан без по-нататъшни инциденти. Докладът на политическия офицер бил приложен към неговото дело и по тази причина не го взели на работа в никакъв завод и му се наложило да минава от една неквалифицирана работа на друга. Хората, с които работил, го считат за най-обикновен човек; друго не може да се каже за него освен това, че е мълчалив. Именно такъв трябва да бъде вражеският агент. Той не е разказвал за неприятностите си в Афганистан дори когато се е напивал. Апартаментът му се намира под наблюдение, както и всички негови роднини и познати. Дори да не ни се удаде да го издирим бързо, все пак няма съмнение, че е развивал шпионска дейност. Ала аз съм уверен, че ще го открием; после сам ще се заема със следствието.

Герасимов замислено кимна.

— Разбрах, че за разпита на Ванеева сте използвали нова техника. Какво е вашето мнение за нея?

— Мисля, че даде добри резултати в този случай, но изпитвам определени опасения по повод освобождаването на Ванеева.

— Аз наредих да я освободят, ако не са ви съобщили за това — небрежно каза Герасимов. — Вземайки под внимание препоръките на лекаря, а също необходимостта да работим по-деликатно в този случай, стигнах до извода, че рискът е оправдан. Надявам се, ще се съгласите, че не бива да привличаме излишно внимание към това разследване. Иначе никой не се кани да снема от нея обвинението в шпионаж.

Да, разбира се, помисли си Ватутин, и вие ще използвате дъщерята, за да шантажирате бащата. Нейният позор е и негов, а кой баща ще пожелае да види единственото си дете в ГУЛАГ?

— Точно така, другарю председател, разследването и без това е много деликатно и ще се обърка още повече. — Ватутин внимателно подбираше думите си.

— Продължавайте.

— Онзи път, когато видях този Алтунин, той седеше до Михаил Семьонович Филитов.

— Вие имате предвид полковник Филитов, помощника на маршал Язов?

— Да, другарю председател. Тази сутрин внимателно прочетох неговото лично дело.

— И до какъв извод стигнахте? — Въпросът бе зададен от началника на. Ватутин.

— Нищо конкретно. Досега не знаех, че е взел участие в разобличаването на Пенковски… — Ватутин замълча и някак си на лицето му пролича нерешителност.

— Нещо безпокои ли ви, полковник? — попита Герасимов. — Какво именно?

— Замесването на Филитов в случая с Пенковски е станало скоро след смъртта на втория му син и на жена му. — Ватутин вдигна рамене: — Странно съвпадение.

— Нима Филитов не беше първият свидетел против Пенковски? — попита началникът на Второ главно управление. Той сам, макар и косвено, взе участие в това разследване.

— Точно така — кимна Ватутин, — но това е станало, след като шпионинът е бил вече под наблюдение. — Той направи още една пауза. — Както вече казах, съвпадението е много странно. Сега издирваме човек, за когото се подозира, че е работил като куриер и е вземал участие в предаването на сведения, касаещи отбраната на страната. Аз го видях до високопоставен служител от Министерството на отбраната, който е имал отношение към аналогичен случай преди почти тридесет години. От друга страна, именно Филитов бил първият човек, който е съобщил за своите подозрения относно Пенковски, той е изтъкнат герой от войната… който загубил семейството си в резултат на нещастно стечение на обстоятелствата… — За първи път Ватутин синтезираше всичките си мисли в едно цяло.