Том Клэнси - Реална заплаха

— Двама мъже от Меделин. Братът на Рамон ми е служил добре. Убиха го по време на битките с една пушка М-19. Загина смело. Рамон също ми е служил. Трябваше да му дам шанс — каза Ескобедо. — Беше въпрос на чест. Той не е много интелигентен, но е лоялен.

— А смъртта му не предизвиква тревоги, нали?

Ескобедо поклати глава без нито миг колебание.

— Не. Наясно бе какво рискува. Не знаеше защо трябва да убива американеца. Нищо не може да им разкаже за това. Що се отнася до американеца, той беше крадец. Глупав крадец. Смяташе, че няма да открием кражбата. Грешеше. Затова го елиминирахме.

„И семейството му“ — отбеляза си Кортес. Убийството е едно нещо. Изнасилването на деца… това е друго. Но такива неща не са негова грижа.

— Сигурен ли си, че не могат да разкажат на американците?

— Наредено им беше да се качат на яхтата, да използват парите като гаранция за искрените си намерения и да скрият запаса си от наркотици. След като убийствата бъдеха извършени, трябваше да отидат на Бахамските острови, да предадат парите на един от моите банкери, дискретно да унищожат яхтата, а след това да вкарат наркотиците във Филаделфия по нормалния начин. Те знаеха, че американецът ме е раздразнил, но не знаеха как го е направил.

— Знаели са, че е перял пари, и трябва да са го казали на американците — търпеливо изтъкна Кортес.

— Si. Но за щастие американецът правеше тези неща много умно. Ние внимавахме, полковник. Предварително направихме така, че никой да не може да научи какво е вършил крадецът. — Ескобедо се усмихна, все още със спомена за ласките на Пинта. — Голям умник беше този американец.

— Ами ако е оставил след себе си някакви досиета?

— Не е. Един полицейски офицер в същия град претърси дома и канцеларията му от наше име — толкова внимателно, че американските federales не са усетили, че е бил там, — преди да разреша убийството му.

Кортес пое дълбоко дъх, преди да проговори:

— Jefe, не разбираш ли, че трябва предварително да ми казваш за такива неща! Защо си ме взел на работа, ако нямаш желание да се възползваш от знанията ми.

— Такива неща правим от години. Можем да ръководим собствените си работи без…

— Руснаците биха те изпратили в Сибир за такава идиотщина!

— Забравяте мястото си, сеньор Кортес! — сопна се в отговор Ескобедо.

Феликс преглътна отговора си и успя да заговори разумно.

— Мислиш ли, че norteamericanos са глупави само защото не могат да спрат твоята контрабанда. Тяхната слабост се състои в политически неуспехи, а не в липсата на професионализъм. Ти не разбираш това и ще ти го обясня. Техните граници са така лесни за нарушаване, тъй като американците имат отворени граници по традиция. Ти объркваш това с неефективността. Не е така. Имат много ефективна полиция, която използва най-добрите научни методи в света — знаеш ли, че в руското КГБ четат американски книги за полицията? И копират методите им? Американската полиция е с вързани ръце, тъй като техните политически ръководители не им позволяват да действат така, както им се иска — и както биха могли да действат моментално, ако ограниченията бъдат снети. Американското ФБР, federales, имат средства, които надхвърлят разбиранията им. Аз зная това — търсеха ме заедно с Ойеда, — а аз съм обучен офицер разузнавач.

— Да, да — търпеливо каза Ескобедо. — И какво искаш да ми кажеш?

— Какво точно е правил за теб този мъртъв американец?

— Изпираше огромни суми пари за нас, които сега ни генерират чисти доходи. Той основа система за пране, която все още използваме и…

— Веднага изтегли парите си. Щом този янки е бил толкова ефикасен, колкото казваш, има голяма вероятност да е оставил някакви сведения. Ако го е направил, възможно е тези сведения да бъдат намерени.

— Защо тогава federales не действат? Вече мина повече от месец. — Ескобедо се обърна, за да вземе една бутилка бренди. Рядко пиеше, но сега беше подходящо време. Пинта беше особено добра тази нощ, а и той се радваше да докаже на Кортес, че опитът му, макар и полезен, не е от критична важност.

— Jefe, вероятно този път няма да стане, но някой ден ще разбереш, че рискове като този, който си поел в случая, са глупави.

Ескобедо разлюля чашката под носа си.

— Както кажеш, полковник. А сега какво ще ми обясниш за тези нови правила?

Разбира се, Чавес вече беше получил всички инструкции. Част от тях бяха „проведени и обсъдени“ на макет и всеки човек във взвода бе запомнил терена и пътя за преминаване през него. Целта им представляваше летище, обозначено като „Рено“. Виждал беше мястото на снимки от спътник, както и снимки, направени от ниска перспектива. Той не знаеше, че това място е било идентифицирано от човек на име Бърт Русо при потвърждаване на по-ранен разузнавателен доклад. Летището представляваше писта от чакъл с дължина около хиляда и петстотин метра, което е достатъчно за двумоторен самолет и сравнително безопасно за по-големи машини, натоварени с леки товари, например марихуана, която е обемиста, но не особено тежка. Сержантът се ръководеше от компас, закачен на кръста му. През петдесет метра проверяваше компаса, виждаше някое дърво или друг предмет, разположен върху правилната ориентирна линия и тръгваше към него… И процесът започваше отново. Движеше се бавно и тихо, ослушваше се за всеки слабо доловим човешки звук и се оглеждаше през очилата за нощно виждане. Оръжието му беше заредено и готово за стрелба, но със спуснат предпазител. Вега, вторият, или „бездейният“, човек в редицата, представляваше буфер между Чавес и основната част от взвода, движещ се на петдесет метра отзад. Картечницата му представляваше страховита преграда. Ако срещнеха някого, първата им мисъл ще е да избягнат контакта, но ако се окаже невъзможно, трябваше да елиминират пречката на пътя си възможно най-бързо и жестоко.