Том Клэнси - Реална заплаха

„Бедничките!“ Но какво може да каже за хората от своя квартал? Животът им е отровен, съседите корумпирани. Кой е виновен за всичко това?

„По-малко мислене и повече работа!“ — помисли си той. Включи очилата за нощно виждане за последната част от похода.

Движеше се изправен, а не приведен, както човек би очаквал. Внимателно галеше земята с крака, като внимаваше да не счупи някое клонче, и избягваше храстите, които може би имат листа или пък трънчетата им може да се закачат за дрехите му и да вдигнат шум. При възможност пресичаше просеките, като ходеше покрай дърветата, за да не може силуетът му да се очертае на фона на облачното небе. Но главният враг през нощта беше шумът, а не зрението. Удивително е как се изостря слухът в гората. Мислеше, че би могъл да чуе всяка буболечка, всеки вик на птица, всеки полъх на вятъра в листата високо над главата му. Но нямаше никакви човешки звуци. Установи, че макар и да не е отпуснат, се движи уверено, както на упражненията. През петдесет метра спираше и се ослушваше за хората зад себе си. Не се долавяше дори и шепот, не се чуваше дори и Oso със своята картечница и големия товар. Безопасността се криеше в тишината.

Чудеше се колко ли е добър противникът им. Вероятно е добре въоръжен. С парите си могат да купят всякакви оръжия — в Америка или където и да е. Но дали са обучени войници? Невъзможно е.

„В такъв случай колко добри са?“ — помисли си Динг. Може би са като членовете на някогашната негова банда. Развиваха в себе си физическа издръжливост, но не по системен начин. Вероятно са лоши и силни, ако имат предимство по отношение на оръжието или числеността си. По тази причина следва да не са обучени в боравене с оръжие или в полеви действия. Разчитат на заплахата и ще останат изненадани, ако някой не се изплаши. Някои от тях може да са добри ловци, но няма да знаят как да се движат като екип. Те не биха знаели нищо за наблюдение на местности, взаимна поддръжка, бръснещ огън. Може и да имат представа от засади, но по-тънките моменти на разузнаваческата дейност няма да им бъдат известни. Няма да имат нужната дисциплина. Чавес беше сигурен, че когато стигнат до целта си, ще намерят хора, които пушат по време на пост. Изкуството да бъдеш войник изисква време — време, дисциплина и желание. Не, той е изправен пред хулигани. А хулиганите са страхливци. Тези са наемници, работят за пари. От своя страна Чавес се гордееше много с това, че изпълнява дълга си от любов към страната и макар и да не мислеше точно така, от любов към колегите си войници. Първоначалната му тревога, след като хеликоптерът си замина, изчезна. Въпреки че задачата му беше да разузнава, да събира разузнавателни данни, откри, че се надява да има възможност да използва автомата MP-5 SD2.

Стигна до „Верижен трион“ точно навреме. Взводът отново си почина и Чавес ги поведе към крайната цел на нощния им поход — ориентировъчен пункт „Пила“. Това беше малък залесен хълм на пет километра от целта им. Динг не бързаше с проверката на „Пила“. Особено много търсеше следи от животни, дивеч, а също и от ловци. Не намери нищо. Взводът пристигна двадесет минути след като той им се обади по радиото и след като беше проверил пътя им за „ремаркета“. Рамирес огледа местността толкова внимателно, колкото и Чавес, и направи същото положително заключение. Членовете на взвода се разделиха, за да търсят места за ядене и спане. Динг се присъедини към сержант Вега и двамата застанаха на оста, от която заплахата беше най-вероятна — североизток, — за да разположат една от картечниците. Лекарят на взвода — сержант Оливеро — с още един човек отиде до един близък поток, за да напълни манерките, като обръщаше специално внимание всеки да използва таблетките си за пречистване на водата. Споразумяха се за място за тоалетната, а хората го използваха и за да изхвърлят остатъците от дневната си дажба. Но преди всичко беше почистването на оръжието, въпреки че не бяха го използвали. Всяка двойка бойци почисти оръжията си един след друг, а след това започнаха да се хранят.

— Не беше толкова лошо — каза Вега, когато слънцето се изкачи над дърветата.

— Приятна и равна местност — съгласи се Чавес и се усмихна. — Но ще бъде страшна жега.

— Вземи едно от тези, mano. — Вега му подаде едно пликче с концентрирана оранжада на прах.

— Добре! — Чавес я обожаваше. Разкъса пликчето и изсипа съдържанието му в манерката, като я залюля, за да може прахът да се разтвори добре. — Капитанът знае ли за това?