Том Клэнси - Реална заплаха

— Дотук добре — отбеляза човекът от Оперативния отдел, като протегна ръка, за да вземе чашата си с кафе. Спътникът му кимна в знак на съгласие.

Кларк само вдигна вежди. „А какво знаете вие за тези неща, дяволите да ви вземат?“

Мойра виждаше, че директорът е въодушевен от операция „ТАРПОН“. И с право, мислеше тя, докато си водеше бележки. Щеше да им трябва около седмица, но вече попълваха заповедите за конфискации. Четирима специалисти от Министерството на правосъдието бяха прекарали цял ден над доклада, който донесе Марк Брайт. Тя си помисли, че електронното оборудване в банките правеше нещата много лесни. Някъде в Министерството на правосъдието имаше някой, способен да се добере до компютърните данни на всяка банка в света. Или може би не в Министерството на правосъдието. Може би в някоя от разузнавателните служби или някое частно лице, тъй като законността на тези неща е малко двусмислена. Във всеки случай след сверяване на данните за многобройните сделки в Комитета за ценните книжа и борсите вече бяха открили парите от наркотиците, използвани за финансиране на проектите, които „жертвата“ — Мойра си помисли, че членовете на семейството му са истинските жертви — е опитвала да изпере. Досега не беше виждала колелата на правосъдието да се въртят така бързо.

„Какви арогантни хора са това, след като си мислят, че могат да инвестират и перат мръсните си пари тук!“ Хуан беше прав за тези хора и за арогантността им. Е, това ще им изтрие усмивките. Правителството можеше да конфискува най-малко шестстотин милиона долара във вид на имущество, без да се смятат печалбите, които очакваха да реализират при забавянето на данъците им. Шестстотин милиона долара! Зашеметяваща сума. Естествено, чувала беше за „милиардите“ долари, които изтичат от страната заради наркотиците, но изчисленията бяха надеждни колкото прогнозата за времето. Директорът продиктува, че е ясно: членовете на Картела не са доволни от предишните си способи за пране и са разбрали, че вкарването на парите обратно в страната им поражда толкова проблеми, колкото и решава. Следователно, изглежда, след изпирането на първоначалните средства — плюс реализирането на значителни печалби от тях — онези уреждаха банковите си сметки по такъв начин, че да основат огромен инвестиционен фонд, който да може по законен начин да изкупува фирмите в страната си или в друга страна, където желаят да си създадат политически или икономически позиции. Според Емил интересното в случая е, че това може би е предвестник на опит да изперат сами себе си — или както се казва в Америка, „да се узаконят“ — до степен, напълно приемлива в контекста на местната, латиноамериканска политика.

— За кога желаете това, сър? — попита мисис Улф.

— Срещата с президента е утре сутринта.

— Колко копия?

— Пет. Всички номерирани. Мойра, това е материал с кодово наименование — припомни й той.

— Щом свърша, ще изям диска на компютъра — обеща тя. — Директор Грейди ще дойде да обядва у вас, а прокурорът отмени вечерята за утре. Трябва да замине за Сан Франциско.

— Какво ще прави в Сан Франциско?

— Синът му решил да се жени на бърза ръка.

— Наистина — съгласи се Джейкъбс. — Мойра, ти далеч ли си от тези неща?

— Не много. А пътуването ви до Колумбия… знаете ли кога ще пътувате, за да мога да променя ангажиментите ви.

— Съжалявам, но все още не зная. Но това няма да навреди много на графика ми. Ще пътувам през уикенда. Ще тръгна рано в петък и трябва да съм тук по обед на следващия понеделник. Значи не би трябвало да засегне нищо от важните ангажименти.

— О, добре. — Мойра излезе от стаята усмихната.

— Добро утро. — Щатският прокурор беше тридесет и седем годишен мъж на име Едуин Давидоф. Планираше да стане първият американски евреин сенатор от Алабама досега. Високият и здрав деветдесеткилограмов бивш борец от колежа беше използвал назначаването си на този пост от президента, за да си осигури репутацията на силен, ефикасен и безукорно честен борец за правата на хората. Когато водеше граждански дела, в речите си винаги споменаваше „закона на страната“ и „всичко, което означава Америка“. Когато водеше криминални дела, говореше за „закона и реда“ и за „защитата, която хората очакват“. Всъщност той говореше много. Малко бяха клубовете „Ротари“ или „Оптимистите“ в Алабама, пред които не беше изнасял речи през последните три години и не бе подминал нито един полицейски участък. Длъжността му на главен правителствен юрист за тази част на Алабама беше преди всичко административна, но поемаше дела, които винаги изглеждаха важни. С особено голяма амбиция се захващаше с дела за корумпирани политици, както със съжаление бяха разбрали трима щатски законодатели. В момента те подравняваха с гребла пясъчните участъци на игрището за голф на военноморската база в Еглин.