Том Клэнси - Реална заплаха

— Правилата се променят — промърмори той.

— Какво? — попита шофьорът.

— Връщаме се на летището. Самолетът ми за Каракас излита след по-малко от час.

— Si, jefe.

Кортес излетя навреме. Трябваше да пътува до Венецуела п очевидни причини. Мойра може да прояви любопитство, да ви билета му, може би да провери номера на полета му, а освен това американските агенти по-малко се интересуват от хората, които летят за там, отколкото от отиващите директно в Богота. Четири часа по-късно се качи на самолета на „Авианика“ за международното летище „Елдорадо“, където се прехвърли на частен самолет за последния полет през планините.

Оборудването беше раздадено както винаги, но с едно изключение. Чавес забеляза, че никой не се разписва за нищо. Това беше истинско отклонение от нормалната процедура. Армията винаги караше хората да се разписват за екипировката си. Ако счупиш или загубиш нещо, може и да не те накарат да го заплатиш, но искаха да дадеш отчет по един или друг начин.

Но този път не беше така.

Раздаваното оборудване се различаваше малко за отделните хора. Чавес, взводният разузнавач, получи най-лекия товар, докато Хулио Вега, един от картечарите, прие най-тежкото. Динг получи единадесет пълнителя за автомата си М-5, или общо 330 патрона. Гранатометите М-203, които двама членове на взвода бяха закачили на пушките си, бяха единственото тежко огнестрелно оръжие, което щяха да вземат.

Униформата му не беше в обичайната за армията шарка на линии и петна, а по-скоро в цвят каки, тъй като на случайния човек те не трябваше да Изглеждат като американци. Облеклото в цвят каки не беше необичайно за Колумбия. Униформите бяха за в джунглата. Зелена шапка с клепнала периферия вместо каска и кърпа, която да завързва на косата си. Малка кутийка със зелена боя-спрей и две пръчки камуфлажен „грим“ за лице. Водонепроницаема кутия с няколко карти; капитан Рамирес също имаше такава. Шестметрово въже с „карабинка“ за връзване — всички получиха по едно. Радио, работещо в УКВ-диапазон на малки разстояния от скъпа търговска марка, което беше по-добро и по-евтино от радиоапаратите, използвани в армията. Компактни бинокли със седемкратно увеличение — японски. Колан в американски стил, каквито носеха всички армии по света, само че направен в Испания. Две еднолитрови манерки за закачане на колана и трета двулитрова за раницата, също американска и от търговска марка. Голямо количество таблетки за пречистване на вода — щяха да се снабдяват с вода сами, което не беше изненадващо.

Динг получи стробоскопна лампа с покриваща лупа за инфрачервени лъчи, защото една от задачите му беше да търси и маркира зони за кацане на хеликоптери, както и един панел „VS-17“ за същата цел. Сигнално огледало за моменти, в които използването на радио няма да бъде подходящо (освен това стоманените огледала не се чупят). Малко фенерче и газова запалка за цигари, което беше далеч по-добре, отколкото да се носи кибрит. Голяма бутилка с подсилващ тиленол, известен като „бонбоните на леките пехотинци“. Шишенце сироп за кашлица, доста подсилен с кодеин. Малко шишенце с вазелиново желе. Малка бутилка концентриран сълзотворен газ. Комплект инструменти за почистване на оръжието, в който имаше и четка за зъби. Резервни батерии за всичко. Противогаз.

Чавес щеше да се движи леко натоварен, само с четири ръчни гранати — холандски от типа NR-20С1 — и две димни гранати, също холандски. Всъщност оръжията на взвода и всичките им муниции бяха закупени в Колон, Панама, който бързо се превръщаше в най-удобния пазар на оръжие в това полукълбо. За всеки, който имаше пари, разбира се.

Дажбите бяха нормални. Водата представляваше основната хигиенна грижа, но вече бяха получили пълни инструкции как да използват таблетките си за пречистване. За онези, които забравеха за тях, имаше доста голямо количество таблетки против диария, които щяха да бъдат последвани от сериозно сдъвкване от страна на капитан Рамирес. Всички получиха нови инжекции с подсилващи вещества още в Колорадо, за да могат да се справят с характерните за този район тропически болести. Всички носеха и противокомарен безмирисен препарат, изработен за военните от същата фирма, която произвеждаше и търговския продукт, наречен „Оф“. Взводният лекар носеше пълна аптечка и всеки боец притежаваше по една морфинова спринцовка, както и пластмасова бутилка с интравенозни течности за увеличаване на количеството кръв.

Чавес взе още остро като бръснач мачете, 10-сантиметров сгъваем нож и, разбира се, трите си звезди за хвърляне, за които капитан Рамирес не знаеше. С всичко останало Чавес щеше да носи точно двадесет и шест килограма. Неговият товар беше най-лекият във взвода. Вега и другият картечар носеха най-тежкия товар — по тридесет и един килограма. Динг метна багажа на рамото си, за да види колко тежи, а след това нагласи ремъците на раницата си, за да я направи възможно най-удобна. Това бе излишно. Опаковал беше една трета от теглото си в нея, което е толкова, колкото може да носи човек, без да рискува физически срив. Обувките му бяха разработени и той имаше допълнителни чифтове сухи чорапи.