Том Клэнси - Реална заплаха

Нещо фундаментално. Такова трябва да е. Но какво е то?

Имаха няколко добре платени и надеждни информатори из цялото американско правителство, в митниците, в бреговата охрана и никой от тях не беше докладвал абсолютно нищо. Обществото на хората на закона не знаеше нищо — с изключение на директора на ФБР, който не харесваше нещата, но скоро щеше да ходи в Колумбия…

Провеждаше се някаква операция… Или не. Активни мерки ли предприемат? Фразата идваше от КГБ и би могла да означава няколко неща — от подаване на дезинформация на репортери до „мокра“ работа. Американците биха ли направили нещо такова? Никога не бяха опитвали. Загледа се в преминаващия пейзаж. Той беше опитен разузнавач и работата му бе да определи какво правят хората от откъслечни парченца данни. Това, че работи за човек, когото ненавижда, беше по-маловажно. Всичко бе въпрос на гордост и освен това той мразеше американците още повече. Какво ли правеха сега?

Кортес трябваше да признае пред себе си, че не знае, а след един час ще трябва да се качи на самолета и след шест часа ще трябва да каже на работодателя си, че не знае какво става. Това не му харесваше.

Нещо фундаментално. Правилата се променят. Директорът на ФБР не харесва това, което става. Секретарката му не знае какво е то. Пътуването до Колумбия беше тайна.

Кортес се отпусна. Каквото и да ставаше, то не представлява непосредствена заплаха. Картелът беше достатъчно сигурен. Ще има време за анализ и реакция. Много хора във веригата на контрабандата можеха да бъдат жертвани, всъщност дори биха се борили за този шанс. А след известно време Картелът ще пригоди работата си към променящите се условия, както винаги беше правил. Той само трябваше да убеди работодателя си в този прост факт. Какво го е грижа el jefe за Рамон или Хесус или за която и да е друга от дребните риби, пренасящи наркотиците и убиващи, когато е необходимо? Важното беше доставката на наркотиците за клиентите да продължи.

Мисълта му се върна към изчезващите самолети. Досега американците бяха успявали да залавят само един или два месечно, независимо от всичките си радари и самолети. Но през последните две седмици бяха изчезнали четири самолета. Какво означаваше това? Американците не знаеха, но винаги имаше „оперативни“ загуби, военен термин, който не означаваше нищо друго освен нещастни случаи по време на полет. Една от причините шефът му да назначи на работа Карлос Ларсон беше намаляването на загубите и до неотдавна ползата се виждаше. Защо е този внезапен скок в загубите? Ако американците по някакъв начин са прехванали самолетите, екипажите им сега щяха да се появят по съдебни зали и затвори. Кортес трябваше да се откаже от тази мисъл.

Може би саботаж. Ами ако някой слага експлозиви в самолетите, както правеха арабските терористи? Не е вероятно… или може би е вероятно? Дали някой проверява за такива неща? Не е нужно много. Дори една малка повреда на нисколетящ самолет би изправила пилота му пред проблем, за чието решаване е необходимо повече време и височина, отколкото той има. Дори един капсул-детонатор, по-малък от кубически сантиметър, може да свърши работа… Трябва да провери това. Но кой би го правил? Американците ли? Обаче какво щеше да стане, ако се разчуе, че американците поставят бомби в самолети? Дали биха поели политическия риск? Вероятно не. Тогава кой е? Може би колумбийците. Някой старши колумбийски офицер, който работи съвсем сам… или му плащат янките. Това е възможно. Кортес беше сигурен, че тази операция не е на правителството. Там имаха твърде много информатори.

Трябва ли да е бомба? Защо да не е замърсен бензин? Защо да не е дребна умишлена повреда на двигателя, разкъсан кабел… или някой навигационен прибор? Какво беше казал Ларсон за това, че трябва да се следят внимателно приборите при ниско летене? Ами ако някой механик е променил настройката на изкуствения хоризонт… Или просто е направил така, че да спре да работи по някое време… може би нещо в електрическата система? Трудно ли е д накара човек един малък самолет да спре да лети? Кого да пита за това? Ларсон ли?

Кортес смъмри себе си. Това беше ненасочена мисъл, напълно непрофесионална. Имаше безброй много вероятности. Знаеше, ч вероятно става нещо, но какво е то? И призна пред себе си, че всичко е предположение. Необичайно големият брой изчезнали самолети можеше да бъде статистическа аномалия — той не го вярваше но си наложи да обмисли тази вероятност. Верига от случайности. Нито една разузнавателна академия в света не окуражаваше студентите си да вярват в съвпадения и все пак колко много странни съвпадения беше срещал в професионалната си кариера.