Том Клэнси - Реална заплаха

— Да, няма да е много.

— Тогава, разбира се, ще летя до Вашингтон. — Кортес стана и направи три крачки около масата. Халатът на Мойра висеше свободно върху тялото й. Той се възползва от това. — Утре рано трябва да летя за дома. Един ден с теб не ми е достатъчно, любов моя. Хм, мисля, че си готова.

— А ти?

— Ще видим. Никога няма да разбера едно нещо — каза той, като й помагаше да стане.

— Какво?

— Защо трябва някой глупак да използва прах, за да си доставя удоволствие, като може да има жена? — Всъщност това беше нещо, което Кортес наистина не разбираше. Но не му беше и работа.

— Която и да е жена? — попита тя, като тръгна към вратата.

Кортес свали халата от нея.

— Не. Не която и да е жена.

— Господи — каза Мойра половин час по-късно. Гърдите й блестяха от пот — нейната и неговата.

— Грешах — въздъхна той, легнал по лице до нея.

— В какво?

— Когато твоят директор на federales отиде в Колумбия, не ми се обаждай. Не зная дали ще мога да правя това по-често от веднъж месечно.

Тя се засмя.

— Може би не трябва да работиш толкова много, Хуан.

— Как е възможно да не работя? — Той се обърна и я погледна. — Не съм се чувствал така, откакто бях момче. Но вече не съм момче. Защо жените остават млади, а мъжете не?

Тя се усмихна на очевидната му лъжа. Беше й доставил голямо удоволствие.

— Не мога да ти се обадя.

— Какво?

— Нямам телефонния ти номер — засмя се тя. Кортес скочи от леглото и извади портфейла от джоба на сакото си и промърмори нещо, което прозвуча цинично.

— Нямам картички — ех! — Той извади тефтерчето от нощната масичка и написа номера. — Това е служебният ми телефон. Обикновено не съм там, прекарвам работното си време в цеховете. — Изсумтя. — Все съм във фабриката. Понякога спя там. Но Консуела ще ме намери, където и да съм.

— А аз трябва да тръгвам — каза Мойра.

— И кажи на шефа си да пътува през почивните дни. Ще прекараме два дни някъде сред природата. Зная едно малко и тихо място в планината, на няколко часа път оттук.

— Мислиш ли, че ще можеш да издържиш? — попита го тя, като го прегърна.

— Ще ям здравословна храна и ще правя упражнения — обеща й той. Целунаха се за последен път и тя излезе от стаята.

Кортес затвори вратата и отиде в банята. Не беше научил кой знае колко, но нещата, които беше открил, може да са съществено важни. „Правилата се променят.“ Както и да се променят, на директора Джейкъбс това не му харесваше, но той се съобразяваше. Щеше да иде в Колумбия, за да го обсъди с министъра на правосъдието. Припомни си, че Джейкъбс познава министъра доста добре. Били са съученици в колежа преди около тридесет години. Министърът беше летял до Америка за погребението на мисис Джейкъбс. А сега става дума за нещо, на което и президентът е сложил печата си. Да. Двама от съдружниците на Кортес се намираха в Ню Орлийнс, за да се срещнат с адвоката на двамата глупци, оплескали убийството на яхтата. ФБР със сигурност имат пръст там и каквото и да се е случило, той ще може да си направи извод.

Кортес вдигна поглед от мивката, в която миеше ръцете си, за да види в огледалото мъжа, събрал тези дребни разузнавателни сведения, и реши, че този мъж не му харесва. Вдигна рамене и се отърси от това чувство. Не го изпитваше за първи път. Със сигурност нямаше да е за последен.

Изстрелването беше осъществено в 23:41 часа. Двата масивни ускорителя с твърдо гориво на ракетата „Титан-IIID“ се запалиха в определеното време, генерирана беше тяга над милион килограма и целият механизъм отскочи от ракетната площадка сред сияние което би могло да се види от Савана до Маями. Ускорителите работиха 120 секунди, преди да бъдат изхвърлени. В този момент се включиха двигателите с течно гориво в централната секция, като засилиха целия апарат още по-нагоре, по-бързо и по-далеч. През цялото време приборите на борда излъчваха данни до една наземна станция на Кейп. Всъщност прехващаше ги и една съветска подслушвателна инсталация в северния край на Куба, както и един „риболовен траулер“, който беше заел позиция до Кейп Канаверал и плаваше под червен флаг. „Титан-IIID“ беше ракета, използвана предимно за военни цели, а интересът на руснаците към това изстрелване беше резултат на непотвърден доклад от страна на руското военно разузнаване, според който на ракетата е монтиран спътник, специално модифициран за приемане на много слаби електронни сигнали — в доклада не се казваше точно какви.

По-бързо и по-високо. Половината от останалата ракета се отдели, щом горивото на втората степен свърши, и третата степен светна на около хиляда мили по-нататък. Инженерите и техниците в бункерите на Кейп Канаверал отбелязаха, че всичко върви по план, както би трябвало при ракета, чиито предци датираха от края на 50-те години. Третата степен изгоря навреме. Полезният товар заедно с четвъртата, или преходната, степен изчакваха подходящ момент, за да се включат и да изпратят полезния товар до необходимата геостационарна височина, от която той ще кръжи над определена част на земния екватор. Паузата даде възможност на хората от контролната зала да сръбнат от кафетата си, да отидат до тоалетна и да прегледат данните от стартирането, което, всички бяха съгласни, премина толкова идеално, колкото един инженер има правото да очаква.