Том Клэнси - Реална заплаха

Феликс се изправи, когато тя се приближи. Съдържателката се отдалечи веднага, щом разбра от какъв характер е тази „делова“ вечеря, оставяйки двамата влюбени — тя помисли, че е приятно — да се хванат за ръцете и да си разменят необичайно страстни целувки, въпреки че общественото заведение ги ограничаваше. Кортес настани дамата си и й наля чаша бяло вино, преди да седне срещу нея. Първите му думи бяха изречени със срамежливо притеснение.

— Боях се, че няма да дойдеш.

— Откога чакаш? — попита Мойра. В пепелника имаше половин дузина смачкани фасове.

— Почти от час — отговори той с игрив поглед. Мойра си помисли, че той съвсем очевидно е развеселен от самия себе си.

— Но аз подраних.

— Зная. — Този път той се засмя. — Караш ме да правя глупости, Мойра. Аз не се държа така вкъщи.

Тя не разбра правилно идеята му.

— Извинявай, Хуан, не исках да…

„Отлична реакция — отчете съзнанието на Кортес. — Точно както трябва.“ Взе ръката й през масата. Очите му искряха.

— Не се притеснявай. Понякога е добре един мъж да се прави на глупак. Прости ми, че те повиках така внезапно. Имам малък проблем с работата. Трябваше да летя до Детройт по спешност и тъй като съм тук, исках да те видя, преди да се върна у дома.

— Проблем ли?

— Промяна в конструкцията на един карбуратор. Нещо във връзка с икономията на гориво и е необходимо да променя някои от инструментите в заводите си. — Той махна с ръка. — Проблемът е разрешен. Тези неща не са необичайни, а и за мен това беше удобно извинение да пътувам още веднъж дотук. Вероятно трябва да благодаря на вашето Министерство на околната среда или на държавната служба, която се оплаква от замърсяването.

— Аз самата ще ти напиша писмото, ако желаеш.

Гласът му се промени:

— Толкова се радвам да те видя, Мойра.

— Боях се, че…

По лицето му се виждаше какво чувства.

— Не, Мойра, аз се боях. Аз съм чужденец. Идвам тук толкова рядко и със сигурност, около теб се въртят много мъже.

— Хуан, къде си отседнал?

— В „Шератон“.

— Там има ли обслужване в стаите?

— Да, но защо…

— Няма да съм гладна още два часа — каза му тя и довърши виното си. — Можем ли да тръгнем сега?

Феликс пусна две двадесетдоларови банкноти на масата и я изведе от заведението. Съдържателката си припомни песента от филма „Кралят и аз“. Влязоха във фоайето на хотел „Шератон“ след по-малко от шест минути. Бързо отидоха до асансьора, като се оглеждаха предпазливо и се надяваха, че няма да бъдат забелязани, но по различни причини. Стаята му на десетия етаж представляваше скъп апартамент. Мойра не забеляза почти нищо и през следващите два часа не мисли за друго освен за мъжа, когото погрешно смяташе за Хуан Диас.

— Толкова добре стана — каза накрая той.

— Кое?

— Това, че имаше проблем с новия карбуратор.

— Хуан!

— Сега трябва да започна да създавам проблеми с качествения контрол, за да ме викат всяка седмица в Детройт — предложи той, като леко галеше ръката й.

— Защо не си построиш завод тук?

— Трудовите разходи са много високи — сериозно отговори той. — Разбира се, наркотиците биха представлявали по-малък проблем.

— И там ли?

— Да. Казват му basuco, гадно нещо, не е достатъчно хубаво за износ и твърде много от работниците ми го вземат. — За момент спря да говори. — Мойра, аз се шегувам, а ти ме караш да говоря за бизнес. Да не си загубила интереса си към мен?

— А ти как мислиш?

— Мисля, че трябва да се върна във Венецуела, докато все още мога да ходя.

Пръстите й започнаха да го опипват.

— Мисля, че скоро ще се възстановиш.

— Радвам се да науча това. — Той обърна глава, за да я целуне, и задържа погледа си върху нея, разглеждаше тялото й в светлината на залязващото слънце. Тя забеляза погледа му и посегна към чаршафа. Той я спря.

— Вече не съм млада — каза му тя.

— Всяко дете на света гледа майка си и вижда най-красивата жена, въпреки че много майки не са красиви. Знаеш ли защо е така? Детето гледа с любов и вижда, че му отговарят с любов. Любовта е това, което създава красотата, Мойра. А за мен ти си красива.

И ето. Най-после беше го казал. Той видя как очите й се разшириха, устните й мръднаха и дишането й стана дълбоко. За втори път Кортес изпита срам. Отърси се от него. Или направи опит. Правил беше такива неща и преди, разбира се. Но винаги го правеше с млади жени, млади, неженени, с желание за приключения и вкус към вълнуващите неща. Тази жена се различаваше в толкова много отношения. Припомни си, че различна или не, той имаше работа за вършене.