Том Клэнси - Реална заплаха

— Откъде сме дошли. Кой ни е дал товара. Къде отиваме. Радиокодове. Кой трябва да ни посрещне. Всичко!

— Добре — каза капитанът. — Вземете им документите. Дребните пари от джобовете, ключове за коли, всичко. Даже направо ги разсъблечете, преди да ги застреляте. Нека се опитаме да работим чисто.

— Аз зная всичко — изкрещя Русо.

— Той знаел всичко — обади се сержант Блек. — Не е ли прекрасно? Съблечи се, момчето ми.

— Я чакай малко, сержант. — Капитанът пристъпи напред и светна в лицето на Русо.

— С какво можеш да ни заинтересуваш? — Досега не бяха чували този глас. Макар облечен в униформа, човекът не беше морски пехотинец.

Десет минути по-късно всичко беше записано на лента. Разбира се, вече знаеха повечето от имената. Но разположението на пистата и радиокодовете бяха новост.

— Отказвате ли се от правото си на адвокатска защита? — попита цивилният.

— Да!

— Желаете ли да ни сътрудничите?

— Да!

— Добре.

Вързаха очите на Русо и втория пилот, който се казваше Бенет, и ги отведоха в хеликоптера. Към обед на следващия ден щяха да се изправят пред мировия съдия, след това пред съдия от федералния районен съд и вечерта — в една отдалечена част на базата Еглин в новопостроена сграда, която бе пазена от униформени хора с много сериозно изражение.

Не знаеха, че са късметлии. Пет свалени самолета бяха условието един пилот да стане ас. Бронко беше на път да го постигне.

Марк Брайт се представи на заместник-директора Мъри просто от вежливост, преди да влезе при директора.

— Трябва да си хванал първия самолет за насам. Как се развива делото?

— Делото срещу пиратите — така го наричат вестниците — е наред. Аз съм тук заради нещо, което се разви вследствие на това дело. Жертвата е била по-мръсна, отколкото си мислехме — обясни Брайт за няколко минути, като извади една от папките от куфара си.

— Колко?

— Не сме сигурни. Нужен е внимателен анализ от хора с опит в света на големите пари, но… е, вероятно някъде към седемстотин милиона долара.

Мъри успя да постави кафето си на бюрото, без да разлее нито капка.

— Повтори!

— Правилно чу. Аз не го знаех до вчера и не спрях да чета тези материали допреди двадесет и четири часа. Господи, Дан, аз само го прегледах. Може да греша, но в смисъл, че сумата сигурно е по-голяма. Както и да е, предположих, че директорът може да желае да види това нещо много спешно.

— А да не говорим за министъра на правосъдието и президента. В колко часа ще се срещнеш с Емил?

— След половин час. Искаш ли да присъстваш? Ти си по-добре запознат с тези международни неща от мен.

ФБР имаше много заместник-директори и постът на Мъри имаше неясна дефиниция, която той шеговито определяше като „момче за всичко“. Водещ експерт на ФБР по тероризма, Мъри беше и експерт по придвижването от едно място на друго на хора, оръжия и пари от международните групи. Това в добавка към широкия му опит на уличен агент му даваше правото да наблюдава някои важни случаи за директора или за Бил Шоу, изпълнителния помощник-директор по разузнаването. Брайт не беше влязъл в канцеларията му без причина.

— Солидна ли е информацията ти?

— Както ти казах, тя все още не е събрана докрай, но имам няколко номера на сметки, дати на извършване на сделки, суми и солидна следа чак до мястото, откъдето е започнало всичко.

— И всичко това, защото онези от бреговата охрана…

— Не, сър — поколеба се Брайт. — Е, може би. Знаехме, че жертвата е мръсна, и затова проверихме миналото му малко по-внимателно. Вероятно щяхме да се доберем до тази информация и без това. Постоянно се връщах в къщата. Знаете как е.

— Да — кимна Мъри. Една от чертите на добрия агент е упоритостта. Друга е инстинктът. Брайт беше се върнал в дома на жертвата, защото е предчувствал, че там трябва да има още нещо. — Как намери сейфа?

— Оня имаше една каучукова подложка, върху която стъпваше подвижният му стол. Нали знаеш как тези парчета се отместват, когато се возиш напред-назад на стола си? Трябва да бях седял повече от час на онова бюро и забелязах, че се е разместило. Дръпнах стола, за да върна подложката на мястото й, и тогава ме осени идеята — какво идеално скривалище. Така и излезе. — Брайт се усмихна. Имаше право.

— Би трябвало да запишеш този случай в „Инвестигейтър“. — Това беше стенвестникът на Министерството на правосъдието.

— В канцеларията имаме един много добър специалист по сейфовете. Пък и всичко беше просто намиране на кодовете на диска. Имаме човек в Мобайл, който ни помага за тези неща, а и техните работи не го интересуват чак толкова. Мисля, че трябва да го прикриваме много внимателно, докато конфискуваме парите.