Том Клэнси - Реална заплаха

— Знаеш ли, никога не сме притежавали пазарен център. Но си спомням, когато конфискувахме оня бар, където танцуваха жени без сутиени — засмя се Мъри, като вдигна телефона и набра номера на канцеларията на директора. — Добро утро, Мойра, обажда се Дан Мъри. Кажи на шефа, че имаме нещо истински горещо за него. Бил Шоу също би желал да присъства. Ще бъдем там след две минути. — Мъри постави слушалката на мястото й. — Хайде, агент Брайт. Не се случва много често на човек да му се падне голям шлем и толкова бързо да се напъха в първа група. Виждал ли си директора?

— Поздравявал съм го веднъж-два пъти на приеми.

— Свестен човек е — увери го Мъри на път за вратата. Не трябваше да ходят дълго по застлания с килим коридор. Бил Шоу ги срещна в коридора.

— Здрасти, Марк. Как е баща ти?

— Лови много риба.

— Сега живее на Кийс 42 42 Рифова верига южно от щата Флорида. — Б.пр. , нали?

— Да, сър.

— Това ще ти хареса, Бил — отбеляза Мъри, като отвори вратата. Поведе ги, но се закова на място, когато видя секретарката на директора.

— Господи, Мойра, колко си красива!

— Внимавайте какво говорите, мистър Мърфи, или ще кажа на жена ви! — Но това беше самата истина и не можеше да бъде отречена. Костюмът й беше красив, гримът — идеален, а лицето й светеше с това, което може да се нарече нова любов.

— Най-смирено моля за прошка, мадам — галантно каза Мъри. — Този красив млад мъж е Марк Брайт.

— Подранили сте с пет минути, агент Брайт — отбеляза мисис Улф, без да поглежда тефтера със срещите. — Кафе?

— Не, благодаря, мадам.

— Добре. — Тя провери дали директорът не разговаря по телефона. — Можете да влезете.

Канцеларията на директора беше достатъчно голяма, за да може в нея да се провеждат съвещания. Емил Джейкъбс беше дошъл във ФБР след отлична прокурорска кариера в Чикаго, а за да поеме този пост, беше отказал място в тамошния апелативен съд. Ясно беше, че можеше да бъде съдружник в която и да е юридическа фирма. Но от деня, в който издържа изпита, Емил Джейкъбс беше решил да прекара живота си, като вкарва криминалните престъпници в затвора. Част от причината се криеше във факта, че баща му си беше изпатил по време на бирените войни през сухия режим. Джейкъбс никога не забрави белезите, които носеше баща му, задето беше отвърнал на един гангстер от южните квартали. Дребният като баща си Емил Джейкъбс гледаше на мисията си в живота като защита на слабите от злото. Преследваше я с религиозен плам, който криеше зад отличния си аналитичен мозък. Един от малкото евреи, живеещи в общество на ирландски католици, той беше станал почетен член на седемнадесетте ирландски ложи. Докато сегашните агенти знаеха Дж. Едгар Хувър като „директора Хувър“, за тях директорът Джейкъбс беше „Емил“.

— Баща ви е работил за мен — каза Джейкъбс, като протегна ръка на агент Брайт. — Той е на остров Маратон 43 43 Един от островите на рифовата верига Кийс южно от Флорида. — Б.пр. , нали? Все още ли ходи за тарпони 44 44 Голяма риба от рода на херингите. — Б.пр. ?

— Да, сър. А вие откъде знаете?

— Всяка година ми изпраща картичка за Ханука 45 45 Осемдневен еврейски празник на светлините. — Б.пр. — засмя се Джейкъбс. — Изненадан съм, че не ви е разказвал тази история. Е какво имате да ми кажете?

Брайт седна, отвори куфарчето си и раздаде подвързани копия на документите. Започна да говори, отначало неловко, но след десетина минути напълно беше навлязъл в темата. Джейкъбс бързо разлистваше папката, но не пропускаше нито дума от това, което се говореше.

— Става дума за около половин милиард долара — приключи Брайт.

— От това, което виждам тук, синко, мисля, че са повече.

— Нямах време да направя подробен анализ, сър. Предполагах, че ще желаете да видите тези документи веднага.

— Познал си — отговори Джейкъбс, без да вдига поглед. — Бил, кой е най-добрият в Министерството на правосъдието, за да се заеме с това?

— Помните ли човека, който водеше делото по спестовните влогове и заемите? Той е вълшебник, когато трябва да се проследят пари от едно място към друго. Марти някой си — каза Шоу. — Млад човек. Има истински нюх за тези неща. Смятам, че и Дан трябва да се включи.

Джейкъбс вдигна поглед.

— Е?

— Нямам нищо против. Жалко е само, че не можем да получим комисионна от конфискуваното. Ще трябва да действаме бързо. Онези само малко да заподозрат и…

— Това може и да няма значение — замислено каза Джейкъбс, — но не бива да се бавим. Такава загуба ще ги жилне доста лошо. А и с другите неща, които ние… извинете ме. Добре, Дан, хайде да организираме нещата така, че да стане бързо. Има ли някакви усложнения по делото за пиратство?