Том Клэнси - Реална заплаха

Или почти всичките. В Кейп Канаверал една ракета „Титан-IIID“ отброяваше последните секунди преди старта. Трима старши офицери от военновъздушните сили и половин дузина цивилни наблюдаваха стотината техници, които изпълняваха процедурата. Те не бяха доволни. Товарът им беше отказан в последния момент заради това по-маловажно нещо (или поне те си мислеха така). Обяснението за необходимостта от тази промяна не можа да ги удовлетвори, а и нямаше достатъчно ракети-носители, за да могат да си играят с такива неща. Но никой не се беше погрижил да им обясни какво точно представлява играта.

— „Дръж“, „Дръж“! Зъркелите ми фокусират една цел — докладва Бронко. Изтребителят „Ийгъл“ се спусна и полетя хоризонтално на половин миля зад целта и малко по-ниско. Изглежда, самолетът беше четиримоторен „Дъглас“. Самолет „ДЦ-4“, „ДЦ-6“ или „ДЦ-7“, голям, най-големият, който някога бе прехващал. Четирите бутални двигатели и единичното кормило означаваха, че това е продукт на фирмата „Дъглас“, определено по-стар от преследвача си. Уинтърс виждаше сините пламъци, които излизаха от ауспуховите тръби на големите звездообразни двигатели, както и трептенето на озарените от лунната светлина перки. Останалото беше просто предположение.

Полетът стана по-труден. Наближаваше целта и трябваше да намали скоростта си, за да не го задмине. Бронко върна газта на двигателите „Прат & Уитни“ и пусна клапите на крилата, за да увеличи подемната сила и съпротивлението, като наблюдаваше как скоростта му спада до жалки двеста и четиридесет възла.

Изравни скоростта си с тази на самолета, когато се намираше на стотина метра зад целта. Тежкият изтребител се разлюля леко — само пилотът би го забелязал — от завихрения въздух след самолета. Време беше. Пое дълбоко дъх и сви пръстите си около лоста за управление. Капитан Уинтърс включи мощните си фарове за кацане. Видя, че онези бяха нащрек. Секунда след като освети предния самолет, върховете на крилете му затрепериха.

— Самолет пред мен, идентифицирайте се, край! — обади се той на честотата на бреговата охрана.

Самолетът започна да завива — беше „ДЦ-7Б“, последният модел от великите самолети с бутални двигатели, които така бързо бяха пометени от нахлуването на реактивните машини от края на петдесетте години. Пламъците от изпускателните тръби станаха по-ярки, когато пилотът подаде газ.

— Самолет пред мен, намирате се във въздушно пространство с ограничен достъп. Идентифицирайте се незабавно, край! — отново се обади Бронко. Незабавно е дума, която за пилотите носи особен смисъл.

Самолетът се спускаше към вълните. Изтребителят го последва почти от само себе си.

— Самолет пред мен, повтарям, идентифицирайте се веднага!

Дъгласът започна да завива и се насочи към полуостров Флорида. Капитан Уинтърс отпусна лоста за управление и включи оръдието за стрелба. Огледа океана, за да провери дали наоколо няма кораби или лодки.

— Самолет пред мен, ако не се идентифицирате, ще открия огън, край! — Не последва никаква реакция.

Трудността сега беше там, че оръдейната система на изтребителите „Ийгъл“ правеше всичко възможно, за да улесни задачата на пилота да порази целта. Но от него искаха да докара поне един жив и Бронко трябваше да се концентрира, за да е сигурен, че няма да улучи, а след това натисна спусъка за част от секундата. В резултат се появи жълтозелена линия светлина, която приличаше на лазерен лъч от научнофантастичен филм и в продължение на една доста дълга част от безкрайността премина на някакви си три метра от кабината на пилота.

— Самолет пред мен, преминете в хоризонтален полет и се идентифицирайте или следващият залп ще ви удари. Край!

— Кой е това? Какво правиш, по дяволите? — Самолетът „ДЦ-7Б“ премина в хоризонтален полет.

— Идентифицирайте се! — кратко заповяда Уинтърс.

— „Кариб карго“. Летим по специален курс от Хондурас.

— Намирате се във въздушно пространство с ограничен достъп. Насочете се наляво по нов курс три-четири-седем.

— Вижте какво, не знаехме за ограничението. Кажете ни къде да летим и се махаме оттук, става ли? Край.

— Насочете се на три-четири-седем. Ще ви следвам. Доста обяснения има да давате, „Кариб карго“. Лошо място избрахте за полети без светлини. Надявам се, че имате добро оправдание, тъй като полковникът не е много доволен от вас. Завий тоя дебелогъз самолет наляво… веднага!

За момент нищо не се случи. Бронко се ядоса, че не го вземат достатъчно на сериозно. Отклони самолета си надясно и пусна още един залп, за да накара целта да се размърда.