Том Клэнси - Реална заплаха

— Аз зная много неща. Много полезни неща.

— Това няма значение. Аз говорих с federales 40 40 Хората от ФБР (исп.). — Б.пр. , а тях не ги интересуват знанията ти.

— Това е нелепо. Те винаги са съгласни да правят сделка за информация, те винаги…

— Не тук. Правилата са други.

— Какво искаш да ни кажеш?

— Ще направя всичко по силите си за вас. — Стюарт не можа каже: „Би трябвало да ви кажа да умрете като мъже.“ — Много неща могат да се случат през идните няколко седмици.

Адвокатът беше възнаграден със скептични физиономии, които бяха напълно лишени от надежда. Лично той нямаше никакви надежди. Самият главен прокурор щеше да работи по този случай. Много по-добре ще е да се покаже по новините от съдебните зали в 5:30 и 11:00. Това ще бъде много бързо дело, а само след две години в Сената ще се освободи място. Прокурорът ще може да изтъкне тогава как е поддържал закона и реда. Стюарт знаеше, че със сигурност пърженето на двама наркомани-пирати-изнасилвачи-убийци ще допадне на жителите на суверенния щат Алабама. Защитникът се противопоставяше на смъртното наказание по принцип и беше изразходвал голяма част от времето и парите си в борбата си срещу него. Беше успял да доведе едно дело чак до Върховния съд и да уреди нов процес на клиента си след гласуване пет срещу четири гласа, като смъртната присъда беше заменена с доживотен затвор плюс още деветдесет и девет години. Стюарт считаше това за победа, въпреки че клиентът му беше успял да изкара само четири месеца в общите килии на затвора, докато някой, който не харесваше детеубийци, беше забил една дръжка от лъжица в гръбначния му стълб. Не трябваше да харесва клиентите си и в повечето случаи не ги харесваше. Понякога се боеше от тях, особено от контрабандистите на наркотици. Те просто очакваха, че в замяна срещу големите пари — предлагаха предимно в брой за услугите му — ще получат свобода. Не разбираха, че в законодателството няма гаранции, особено за виновните. А тези двамата бяха адски виновни. Но те не заслужаваха смърт. Стюарт беше убеден, че обществото не може да се принизява до нивото на… клиентите му. Тук, в Юга, това мнение не беше много популярно, но Стюарт нямаше амбицията да се бори за обществена служба.

Във всеки случай той беше техният адвокат и задължението му беше да им осигури възможно най-добрата защита. Вече беше изследвал възможностите за обжалване-сделка. Доживотен затвор срещу информация. Запознал се бе с обвинението на правителството. То беше базирано изцяло на случайни обстоятелства. Нямаше никакви свидетели, ако не се броят собствените му клиенти, но веществените доказателства бяха ужасяващи, а тях хората от бреговата охрана добросъвестно бяха оставили непокътнати и сега се намираха във внимателно заключени сейфове и образуваха подходяща верига от веществени доказателства. Който е обучавал тези хора, го е правил както трябва. Нямаше особени надежди за успех. Следователно единствената му надежда беше да се усъмни в правдоподобността на думите им. Това беше слаба надежда, но нямаше друга.

Специален агент Марк Брайт също работи до късно. Екипът му беше доста зает. Като начало трябваше да бъдат претърсени една канцелария и един дом — дълга процедура, която представляваше само началният ход в процес, траещ може би месеци, тъй като всички намерени документи, всички телефонни номера, записани на единадесет различни места, всички снимки по бюрата и стените и изобщо всичко трябваше да се разследва. Всеки делови познат на починалия трябваше да бъде разпитан, както и съседите, хората, чиито канцеларии са съседни на неговата, членовете на неговия клуб, а дори и онези, които посещават неговата черква. Но независимо от това големият пробив в случая дойде на втория час от претърсването на четвъртия дом на починалия, цял месец след началото на случая. Нещо подсказваше на всички, че трябва да има и друго. В бърлогата си починалият бе вградил сейф — без никакви документи за закупуването или монтирането, — инсталиран в пода и добре скрит под една незакована част на мокета. Необходими им бяха тридесет и два дни, за да го намерят. Отварянето отне девет-десетина минути гъделичкане. Един опитен агент успя да налучка комбинацията, експериментирайки с датите на раждане на семейството на починалия и проигравайки няколко вариации на тази тема. Оказа се, че триелементната комбинация се състои от рождения месец на починалия плюс едно, рождената дата плюс две и година та плюс три. Вратата на сейфа „Мослър“ се отвори с тих, подобен на шепот шум от търкането в мокета.