Том Клэнси - Реална заплаха

— Аз съм заместник-директор от Вашингтон. Марк е помощник специален агент, ръководител на службата в Мобайл. — Мъри видя, че лицето на Вегенер се промени.

— Е, зная защо сте тук. Нека идем в каютата ми, за да обсъдим нещата.

— От какво са тези черни петна по корпуса? — попита Дан, когато капитанът ги поведе. Имаше нещо в начина, по който каза това. Нещо… странно.

— Двигателят на една рибарска лодка се запалил. Случи се на пет мили встрани от нас снощи, когато бяхме тръгнали насам. Горивните резервоари избухнаха точно когато се приближихме. Извадихме късмет. Нямаше убити, но боцманът беше поизгорен.

— Какво стана с лодката? — попита Брайт.

— Не можехме да я спасим. Измъкването на екипажа беше доста трудно. — Вегенер отвори вратата за гостите си. — Понякога това е всичко, което може да се направи. Господа, желаете ли кафе?

Мъри отказа. Сега очите му наистина дълбаеха тези на капитана. Дан помисли, че той изглежда смутен. Неправилно чувство. Вегенер настани гостите си, а след това седна на стола зад бюрото си.

— Зная защо сте тук — обяви Ред. — За всичко съм виновен аз.

— Ъъ, капитане, преди да продължите… — опита се да каже Брайт.

— Правил съм някои истински глупости по мое време, но този път наистина я оплесках — продължи Вегенер, като запали лулата си. — Имате ли нещо против да запаля?

— Не, нищо — излъга Мъри. Не знаеше какво предстои, но разбра, че Брайт не мисли така. Той знаеше и още няколко неща. — Защо не ни разкажете какво стана?

Вегенер бръкна в бюрото си и извади нещо. Подхвърли го към Мъри. Беше пакет цигари.

— Един от нашите приятели изпусна това на палубата и накарах мой човек да му го върне. Предположих, че… е, вижте го сами. Искам да кажа, че изглежда като пакет цигари, нали така? А когато имаме хора в карцера, се предполага, че трябва да се отнасяме с тях както трябва. Затова им позволих да си получат цигарите обратно. Разбира се, това е марихуана. Затова, когато ги разпитвахме — особено онзи, който проговори, е, той беше надрусан много силно. По тази причина нещата се объркват, нали?

— Това не е всичко, нали, капитане? — невинно попита Мъри.

— Райли поотупа един от тях. Аз съм отговорен. Говорих със старшината за това. Оня, все му забравям името, отвратителният, е, той се изплю върху мен и Райли беше там. Райли се ядоса и го отупа малко. Не трябваше да го прави, но това е военна организация и когато се изплюеш върху командира, на бойците това може да не им хареса. Та Райли се поизпусна — но това стана на кораба ми и отговорността е моя.

Мъри и Брайт си размениха по един поглед. Заподозрените не бяха казали нищо за това.

— Капитане, не сме тук точно за това — каза след малко Мъри.

— О? — възкликна Вегенер. — Защо тогава?

— Те казват, че сте екзекутирали един от тях — отговори Брайт. За момент в каютата настъпи тишина. Мъри чуваше как някой някъде кове нещо, но най-силният шум идваше от климатичната инсталация.

— И двамата са живи, нали? Само двама бяха и са живи. Изпратих по хеликоптера касетата със записа на претърсването, нали? Искам да кажа, че ако и двамата са живи, то кого сме разстреляли?

— Обесили — поправи го Мъри. — Казват, че сте обесили единия от тях.

— Чакайте малко. — Вдигна телефона и натисна един бутон. — Говори капитанът от мостика. Изпрати заместника ми в каютата. Благодаря. — Телефонът се върна на мястото си и Вегенер вдигна поглед. — Ако нямате нищо против, искам и моят заместник да чуе това.

Мъри успя да запази безстрастната си физиономия. „Трябваше да се сетиш за това, Дани — помисли си той. — Имали са достатъчно време да измислят подробностите, а мистър Вегенер не е глупак. Може да се крие зад цял сенатор и ние предал двама хладнокръвни убийци. Дори и без признание от тяхна страна има достатъчно улики за углавно престъпление, а ако се занимаваш с Вегенер, рискуваш да загубиш това. Важността на жертвата… е, прокурорът няма да се съгласи. В никакъв случай…“ Нямаше нито един прокурор в Съединените щати, комуто липсваха политически амбиции, и поставянето на тези двамата на електрическия стол струваше половин милион гласа. Мъри не можеше да поеме риска да провали половин милион гласа. Директорът на ФБР Джейкъбс е бил федерален прокурор и ще разбере. Мъри реши, че това може да направи нещата далеч по-лесни.

След миг се появи заместник-капитанът и след като се представиха, Брайт продължи с версията си за това, което двамата бяха казали в местната служба на ФБР. Нужни му бяха пет минути, през които Вегенер пуфкаше лулата си и позволи на очите си леко да се разширят.