Том Клэнси - Реална заплаха

— Добре — отговори Лиз. — Не забравяй за ония от фирмата за пренасяне на мебели.

— Добре. — Дан затвори вратата и изкачи три стъпала. — Искам да кажа, че няма да забравя, скъпа … — Обърна се точно навреме, за да види жена си, която се засмя и замина. Отново го прецака. „Не е честно — оплака се на себе си той. — Връщат те от Лондон, натресват ти голямо повишение и още на втория ден те накисват в най-голямата каша.“

Премина през автоматичните врати на терминала и видя телевизионен екран с информация за неговия полет. Носеше само една чанта, която беше достатъчно малка, за да може да я вземе със себе си в самолета. Вече беше прегледал писмените материали. Бяха изпратени по факса във Вашингтон от оперативната служба в град Мобайл и за тях се говореше доста в сградата на Хувър 27 27 Управлението на ФБР във Вашингтон. — Б.пр. .

Следващият етап беше преминаването през металния детектор. Всъщност той го подмина. Служителят каза обичайното „Извинете, сър“ и Мъри вдигна значката си, на която пишеше, че той е Даниъл Е. Мъри, заместник-директор на Федералното бюро за разследване. Нямаше как да мине през металния детектор с автоматичния пистолет „Смит и Уесън“, закачен на колана му. Хората по летищата бяха склонни към нервност, ако той покаже това, което носи. Не че стреляше толкова добре с него. Той дори все още не беше се преквалифицирал. Това трябваше да стане през следващата седмица. Не бяха толкова строги на тази тема спрямо висшето ръководство на ФБР — сега основната трудова опасност за него идваше от телбодите, — но макар Мъри да не беше суетен за много неща, стрелковите умения бяха едно от тях. Макар и без особена причина Мъри се притесняваше. След четири години, прекарани в Лондон като аташе по правните въпроси, знаеше, че се нуждае от сериозна практика, преди отново да може да стреля „експертно“ с всяка ръка, особено с нов пистолет. Възлюбеният му Колт Питон .357 беше пенсиониран. ФБР преминаваше към автоматични пистолети и при пристигането в новата си канцелария откри на бюрото си гравиран пистолет Смит и Уесън, завит като подарък. Уреден му беше от приятеля му Бил Шоу, новоназначения заместник-директор по разследванията. Бил винаги си беше страхотен. Мъри прехвърли чантата в лявата си ръка и тайно провери дали пистолетът си е на мястото, както обикновеният гражданин би проверил портфейла си. Единственият недостатък на Лондон беше, че не можеше да носи оръжие. Както всеки американски полицай, Мъри се чувстваше гол без пистолет, въпреки че никога не бе имал причина да го използва в бойна обстановка. Сега ако не друго, можеше да направи така, че този полет да не отиде до Куба. Но, разбира се, вече нямаше да има много възможности да обезпечава спазването на закона на място. Избра кресло близо до изходната врата на самолета и си помисли, че сега е част от ръководството, което е друг начин да се каже, че е твърде стар, за да е полезен. Нямаше да се доближи до работа по истински случай повече, отколкото сега. А работеше по сегашния случай само защото директорът беше видял папката и я предал на? Бил Шоу, който от своя страна желаеше да я разгледа някой, когото познава. Случаят обещаваше да бъде деликатен. Мъри започваше работа на новото си място с истински сложен случай.

Полетът трая малко повече от обичайните два скучни часа, по време на които дадоха суха закуска. На вратата го посрещна специалният агент Марк Брайт, заместник-шеф на оперативната служба на ФБР в Мобайл.

— Имате ли друг багаж, мистър Мъри?

— Само тази чанта. И името ми е Дан — отговори Мъри. — Някой разговарял ли е вече с тях.

— Още не… искам да кажа, така ми се струва. — Брайт провери часовника си. — Трябваше да се върнат към десет часа, но снощи ги повикаха за спасителна операция. Някаква рибарска лодка избухнала катерът трябваше да измъкне екипажа. Това се появи в сутрешните новини по телевизията. Очевидно добре са се справили.

— Супер — отбеляза Мъри. — Ще печем на шиш един шибан герой, а той отново излязъл в морето и спасил още хора.

— Знаете ли миналото на този човек? — попита Брайт. — Нямах възможност да…

— Инструктираха ме. Точната дума е герой. Този Вегенер е легенда. Наричат Ред Вегенер царя на спасителните операции. Пол вината от хората, които някога са влизали в морето, са били спасявани от него. Или поне така се говори. А пък има и големи приятели в парламента.

— Като?

— Сенатор Билингс от Орегон. — Мъри накратко обясни защо сенаторът му е приятел.