Том Клэнси - Реална заплаха

Считаше себе си за нещо, дошло от друг век — един класически капиталист крадец. Преди сто години те бяха прокарали железопътни релси през Съединените щати — той беше истински експерт по тази страна — и смазали всичко по пътя си. Индианските племена — третирани като двукраки версии на равнинния бизон — били пометени. Професионалните съюзи — неутрализирани с помощта на наети гангстери. Правителствата — подкупвани и събаряни. Пресата — оставена да лае твърде дълго, докато в лая й се заслушали твърде много хора. Той се беше поучил от този пример. Местната преса вече не си отваряше много устата, след като разбра, че членовете й са смъртни. Железопътните барони бяха си построили дворци — зимни в Ню Йорк и летни „вилички“ в Нюпорт. Разбира се, той имаше проблеми, пред които те не са се изправяли, но всеки исторически модел се разпадаше, ако човек го използва твърде дълго. Решил беше да игнорира и факта, че хора като Гулд 23 23 Бенджамин Артроп Гулд (1824–1896). Американски астроном. — Б.пр. и Хариман 24 24 Уилиям Аверил Хариман (1891–1986). Американски дипломат, преговарял за бяха направили нещо полезно, а не разрушително за обществата си. Друг урок, който научи от миналия век, беше, че убийствената конкуренция е загуба на време. Беше убедил баща си да преговаря с конкурентите си. Умна идея за време, когато външната опасност правеше кооперирането примамливо. По-добре да си сътрудничат, отколкото да пилеят време, пари, енергия и кръв — и да станат още по-уязвими. И това се оказа успешно.

Той се казваше Ернесто Ескобедо. Беше един от многото в Картела, но повечето от равните нему признаваха, че неговият глас бе този, който се слушаше. Може не всички да бяха съгласни, не всички да се прегъваха пред волята му, но идеите му винаги получаваха вниманието, което заслужаваха, защото ефективността им беше доказана. Картелът нямаше ръководител, тъй като не беше еднолично предприятие, а по-скоро съюз от босове, които действаха в тясно сътрудничество. Почти като комитет, но не съвсем; почти като приятели, но и това не беше съвсем така. Налагаше се сравнението с американската мафия, но Картелът беше както по-цивилизован, така и по-жесток от нея. Ескобедо би казал, че Картелът е организиран по-ефективно и е по-енергичен. А това различава младите и жизнени организации от по-старите и феодални структури.

Знаеше, че синовете на железопътните барони са използвали богатството, натрупано от предните си, за да образуват елитна власт, която ръководеше нацията си, „служейки й“. Но той не желаеше да остави такова наследство на синовете си. Пък и самият Ескобедо беше от второто поколение. Нещата сега се движеха малко по-бързо. Натрупването на голямо богатство вече не изискваше цял живот и затова Ернесто си казваше, че не може да остави такова наследство на синовете си. Можеше сам да притежава всичко. Първата стъпка към постигането на всяка цел беше да реши, че тя е възможна. Отдавна беше стигнал до това решение.

Целта му беше да го осъществи. Ескобедо беше четиридесетгодишен и притежаваше необичайна енергия и самоувереност. Никога не беше използвал продукта, който продаваше на други — успокояваше съвестта си с вино, при това доста рядко. Една-две чаши на вечеря, може би някоя чашка концентрат на делови събрания с колегите си, но по-често вземаше „Перие“ 25 25 Марка скъпа минерална вода. — Б.пр. . Това беше му извоювало повече уважение между съдружниците. Всички знаеха, че Ескобедо е трезв, сериозен човек. Тренираше редовно и обръщаше внимание на външността си. Беше пушил, но още в младостта си се отказа от този навик. Спазваше диета. Майка му, на седемдесет и три години, все още беше жива и жизнена; нейната майка бе същата на деветдесет и една. Миналата седмица баща му би навършил седемдесет и пет, ако не… Но хората, които спряха живота на баща му, заплатиха безжалостна цена за престъплението си заедно с целите си семейства. И повечето от тях умряха от ръката на Ескобедо. Спомняше си със синовна обич как изнасили жената на последния от тях пред очите му и как уби нея и двете му деца, преди оня да затвори очи за последен път. Не изпитваше удоволствие от убиването на жени и деца, но такива неща бяха необходими. Показа на оня човек кой е по-силният, а и след като се пръсна слух за подвига му, нямаше вероятност семейството му някога да бъде притеснявано. Не му беше приятно да прави това, но от историята знаеше, че суровите уроци се помнят дълго. Онези, които не могат да ги преподават, не са уважавани. Ескобедо най-много от всичко искаше уважение. Личното му участие в уреждането на тази конкретна сметка, вместо да я остави на наемниците, му спечели значително уважение в организацията. Съдружниците му казваха, че Ернесто може да мисли, но той знаеше и как да довежда нещата докрай.