Том Клэнси - Реална заплаха

— Опитвали са. Шестима от тях са умрели или изчезнали. Имало е информатори. Много изчезват. Местните органи са напълно проникнати. Не могат дълго време да провеждат операции, без да рискуват живота на хората си. Ако достатъчно дълго правиш това, хората престават да се записват в армията.

Кларк вдигна рамене и погледна към морето. На хоризонта се виждаше белият корпус на кораб-кръстосвач, тръгнал към брега.

— Предполагам, че не трябваше да се изненадвам от силата на тези копелета. Ларсон е прав, че вече могат да си купят мозъците, които им липсват. Откъде наемат консултантите си?

— На свободния пазар, основно Европа и…

— Искам да кажа, професионалните разузнавачи. Трябва да имат истински добри шпиони.

— Е, имат Феликс Кортес. Това е само слух, но през последните няколко месеца името се чу няколко пъти.

— Полковникът от DGI, който изчезна — отбеляза Кларк. DGI беше кубинската разузнавателна служба, изградена по модела на съветското КГБ. Имаше съобщения, че Кортес работи с мачетеросите, пуерториканска терористична група, която ФБР до голяма степен беше смазала през изминалите няколко години. Друг полковник от DGI на име Филиберто Ойеда беше арестуван от ФБР, след което Кортес изчезна. Решил бе да стои извън границите на собствената си страна. Следващ въпрос: дали Кортес е решил да се насочи към този най-енергичен клон от системата на свободната икономика, или все още работи под кубински контрол? Какъвто и да е случаят, DGI се обучаваше от КГБ. Старшите му служители бяха випускници на академията на КГБ. Следователно те бяха противници, заслужаващи внимание. Кортес със сигурност беше такъв. Досието му в ЦРУ говореше за гений, способен да манипулира хората, за да получи информация.

— Ларсон знае ли за това?

— Да. Дочул е името на някакво парти. Разбира се, повече щеше да ни е от полза, ако знаем как изглежда Кортес, обаче имаме само описание, на което отговарят половината от хората на юг от Рио Гранде. Не се тревожи. Ларсон знае как да се пази и ако нещо се обърка, той има собствен самолет, с който ще се измъкне от Додж сити 21 21 Град в САЩ, превърнал се в символ на масови престрелки. — Б.пр. . По този въпрос има съвсем конкретно нареждане. Не искам да загубя един обучен оперативен офицер заради полицейски работи — добави Ритър. — Изпратих те там, за да направиш нова оценка. Знаеш каква е общата цел. Кажи ми какво мислиш, че може да се направи?

— Окей. Вероятно си прав да се насочиш към летищата и да поддържаш операцията само в рамките на събиране на разузнавателна информация. Ако имаме необходимите разузнавателни данни, бихме могли сравнително лесно да опипаме преработвателните лаборатории, но и те са много и подвижността им изисква време, за да можем да стигнем до тях. Предполагам, че това ще свърши работа пет, най-много шест пъти, преди другата страна да се усети. След това ще почнем да търпим загуби и ако лошите имат късмет, може да загубим цяло нападателно поделение — ако имаш хора, които мислят, че трябва да направят това. Проследяването на готовата продукция от лабораториите за преработка вероятно е невъзможно без наличието на много наши хора долу на земята. Твърде много, за да се запази операцията дълго време в тайна — а и от това не бихме спечелили много. Има доста малки летища в северната част на страната, които трябва да бъдат наблюдавани, но Ларсон смята, че те могат да станат жертви на собствения си успех. Толкова успешно са подкупили военните и полицията в този окръг, че ще започнат редовно да използват едни и същи летища. Ако десантните групи не се показват много, вероятно ще могат да работят в продължение на два месеца — тук може би съм малко щедър, — преди да се наложи да ги измъкнем. Нужно е да видя колко са добри тези групи.

— Мога да уредя това — каза Ритър. Вече беше решил да прати Кларк до Колорадо. Кларк най-добре можеше да оцени възможностите им. — Продължавай.

— Това, което гласим, ще върши работа в продължение на месец-два. Можем да следим самолетите, които излитат, и да предупреждаваме когото трябва. — Това беше единствената част от операцията, за която Кларк знаеше нещо. — Ще им създадем неприятности през това време, но не се надявам да постигнем повече.

— Рисуваш доста неприятна картина, Кларк. Кларк се наведе напред.

— Сър, ако желаете да провеждате тайни операции, за да събирате годни за ползване тактически данни от противник, който е така децентрализиран в действията си, да, това е възможно, но само за ограничено време и с ограничена полза. Ако увеличите броя на хората, за да се опитате да направите нещата по-ефективни, ще ви разбият. Можете да проведете такава операция, но това няма да е за дълго. Не зная защо изобщо си губим времето. — Това не беше съвсем вярно. Кларк предполагаше, че причината за всичко са предстоящите избори, но на един оперативен офицер не му се разрешава да прави подобни забележки — особено когато те са правилни.