Том Клэнси - Реална заплаха

Райли събра група от десет опитни моряци. До един носеха въжета около кръста си, а Райли лично провери всеки възел и катарама. Въпреки че всички имаха спасителни жилетки, щеше да бъде истинско чудо да не изхвърчи някой извън борда в такива условия. Чудо, извършено от някой особено любещ бог, но Райли смяташе, че Господ си има достатъчно грижи тази вечер. Събраха и поставиха на съответните места вериги и още двуинчово въже, а където бе възможно, ги завързаха за палубата. Заведе палубния екипаж в предната част и ги строи срещу задната страна на надстройката.

— Всички сме готови — обади се той по разговорната уредба от контролната рубка на полетната палуба. На своите хора каза: — Ако някой от вас се оплеска и падне през борда, аз ще скоча след него и лично ще го удуша, мамицата му!

Летяха във вихрушка. Според навигационния дисплей се намираха на север от целта си и скоростта им беше почти двеста и петдесет възла. Тласъците сега бяха най-лоши. Едно низходящо въздушно течение ги запрати надолу към черните вълни и Джоунс успя да овладее машината едва на тридесет метра от водата. Щеше му се да повърне. Не беше летял в такива условия, а те бяха далеч по-лоши, отколкото пишеше в наръчниците.

— Колко ни остава?

— Вече би трябвало да сме там, сър — каза Уилис. — Право на юг.

— Добре. — Джоунс премести лоста наляво. От рязката промяна на посоката спрямо вятъра му се стори, че хеликоптерът ще се прекърши надве, но той го задържа така и бавно пое по новия курс. След две минути излязоха на чисто.

— „Панаш“, тук „Цезар“, къде сте, по дяволите?

— Включете всички светлини, веднага! — извика Вегенер, когато чу повикването. След миг „Панаш“ грейна като коледна елха.

— Дяволите да ме вземат, ако не изглеждате красиво там долу! — каза един глас след няколко секунди.

Адел беше малък, слаб, неорганизиран ураган, който сега отново се връщаше към състоянието си на тропическа буря поради обърканите атмосферни условия. По тази причина ветровете в урагана бяха по-слаби, отколкото всички се опасяваха, но и окото му бе малко и неорганизирано, а сега се нуждаеха точно от него.

Всеобщо схващане е, че окото на урагана е спокойно. Не е така, въпреки че след като премине през мощните ветрове и стената от облаци, наблюдателят няма да забележи вятър със скорост петнадесет възла. Но вятърът е непостоянен и мени посоката си, а вълните в окото, макар и не така големи, както наоколо, също са объркани и непостоянни. Вегенер беше спрял кораба на около миля от северозападния край на окото, което беше едва четири мили широко. Бурята се движеше с около петнадесет възла. Имаха петнадесет минути да приемат хеликоптера. Единственото добро нещо беше ясният въздух. Не валеше дъжд и екипажът в пилотната кабина можеше да вижда вълните и да се съобразява с тях.

Назад, в контролната рубка на полетната палуба, офицерът нахлузи шлема си и започна да говори:

— „Цезар“, тук „Панаш“. Аз съм офицерът, командващ полетната палуба, и ще насочвам приближаването ви. Вятърът е променлив с петнадесет възла. Корабът ни се люлее във вълни с височина пет метра. Имаме десет или петнадесет минути, така че няма нужда да бързаме. — Последното изречение трябваше да накара екипажа на хеликоптера да се чувства по-добре. Чудеше се дали изобщо някой би могъл да го направи.

— Капитане, дай ми още малко скорост и ще мога да държа кораба по-стабилно — докладва Португалеца от руля.

— Не можем да излизаме от окото.

— Знам, сър, но ми трябва още малко скорост.

Вегенер излезе, за да види какво става. Хеликоптерът вече се забелязваше, светлините му мигаха в тъмнината, докато той обикаляше над кораба, за да може пилотът да определи размерите му. „Ако нещата се объркат, то ще е заради страничното вълнение“ — помисли си Вегенер. Португалеца беше прав.

— Две трети — извика той, като влезе в рубката.

— Господи, какъв малък кораб — въздъхна Уилис.

— Добре, че няма весла да ни се пречкат. — ПД снижи хеликоптера, като направи последен кръг и се насочи право към кърмата. Изравни на тридесет метра и откри, че не може да удържа хеликоптера стабилно. Нямаше мощност и машината се отклоняваше наляво и надясно.

— Дръжте тая проклета лодка по-стабилно! — каза той по радиото.

— Опитваме се, сър — отговори офицерът. — В момента духа вятър отдясно. Препоръчвам ви да се приближите отдясно и да останете под ъгъл спрямо палубата.

— Ясно, разбирам. — Джоунс отново коригира мощността си и се насочи.