Том Клэнси - Реална заплаха

— Къде отиваме… Искам да кажа къде отива този хеликоптер?

— Не знам. — Райън натисна бутона на разговорната уредба, за да пита. Отговорът го изненада и той предаде всичко на Кларк.

— Виж какво, нека аз се заема с това. Имам една идея. Ще го махна оттук, когато кацнем. Ларсон и аз ще оправим тази работа. Мисля, че знам как.

— Но…

— Нали не искаш да чуеш какво ще правим?

— Не можеш да го убиеш! — настоя Джак.

— Няма да го убивам — каза Кларк.

Райън не знаеше как да разбира този отговор. Но в него се предлагаше изход и той го прие.

Ларсон стигна първи. Летището беше зле осветено. Виждаха се само няколко светлини, но той успя да приземи самолета си, остави сигналните си светлини включени и тръгна към зоната за зареждане с гориво. Спря точно когато хеликоптерът кацна на петдесетина метра встрани.

Ларсон остана смаян. На слабата синя светлина видя многобройни дупки в корпуса на хеликоптера. Един човек в летателен костюм изтича към него. Ларсон го посрещна и го отведе до горивния шланг. Шлангът беше дълъг, с диаметър от около два сантиметра и половина и се използваше за зареждане на частни самолети. Захранването на помпите беше изключено, но Ларсон знаеше къде е таблото и стреля в бравата на вратата Никога не беше правил такова нещо, но точно както във филмите, пет куршума стигнаха, за да избият месинговия механизъм от дървената рамка на вратата. След минута сержант Бийн пъхна шланга в един от извънбордовите резервоари. В този момент се появиха Кларк и Ескобедо. Един боец държеше пушката си до главата на наркошефа, докато хората от ЦРУ разговаряха.

— Връщаме се — каза Кларк на пилота.

— Какво? — Ларсон се обърна и видя как двама войници изведоха Хуардо от самолета и го понесоха към хеликоптера.

— Ще върнем приятелчето в Меделин. Но преди това трябва да направим някои неща.

— О, страхотно! — Ларсон се върна до самолета и се качи на крилото му, за да отвори капачките на резервоарите. Трябваше да чака петнадесет минути. Обикновено хеликоптерът поемаше гориво през много по-широк шланг. Когато човекът от екипажа върна шланга на мястото му, роторът на хеликоптера отново започна да се върти. Скоро след това се вдигна и изчезна в нощта. На север проблесна една светкавица и Ларсон се почувства щастлив, че не лети там. Остави Кларк да се занимава с дозареждането, а той отиде до телефона. Смешното беше, че той дори щеше да спечели пари от това обаждане. Само дето нямаше нищо за веселба досега.

— Добре — каза ПД по разговорната система. — Това е последната спирка и след това тръгваме за дома.

— Температурите на двигателите не са много високи — каза Уилис. Двигателите „Т-64-GЕ-77“ бяха проектирани за работа с авиационен керосин, а не по-летливия и опасен бензин, който използваха частните самолети. В гаранцията на производителя пишеше, че такова гориво може да се използва в продължение на тридесет часа, преди горивните камери да се превърнат на пепел, но не се казваше нищо за неизправните пружини на клапан П3.

— Струва ми се, че ще ги охладим много хубаво — каза полковникът, като кимна с глава към бурята пред тях.

— Отново мислим позитивно, а, полковник? — каза Уилис толкова спокойно, колкото можеше. Намираха се не просто пред буря, а пред ураган, който преграждаше пътя им към Панама. Общо взето, това беше по-страшно, отколкото ако ги обстрелваха. Човек не може да отвръща на бурята със стрелба.

— „Нокът“, тук „Цезар“, край — обади се по радиото Джоунс.

— Чувам ви, „Цезар“.

— Как е времето напред?

— Лошо, сър. Препоръчваме ви да тръгнете на запад, да намерите място за прехвърляне и да се опитате да се приближите откъм Тихия океан.

Уилис погледна таблото с уредите за навигация.

— О!

— „Нокът“, току-що се сдобихме с още петстотин килограма тегло. Изглежда, ще ни трябва друг маршрут.

— Сър, бурята се движи на запад със скорост петнадесет възла и вашият курс към Панама ще ви изведе в квадранта долу вляво.

„Насрещен вятър през цялото време“ — помисли си ПД.

— Дай ми цифри.

— Очакваните максимални ветрове по вашия курс са седем нула възла.

— Страхотно! — отбеляза Уилис. — Това поставя шансовете ни да стигнем до Панама съвсем малко над нулата, сър. Съвсем малко.

Джоунс кимна Ветровете бяха достатъчно лоши. Дъждът с тях в голяма степен ще намали ефективността на двигателите. Полетният му обхват трябва да е поне половината от нормалния… В никакъв случай няма да може да зареди във въздуха в тази буря… Най-умно щеше да бъде намирането на място за кацане, където да изчака, но и това не можеше да направи… Джоунс отново натисна копчето на радиото.