Том Клэнси - Реална заплаха

Всичко сякаш траеше цяла вечност. Възбудените мозъци и тела имат собствено време, пред което тиктакането на часовниците спира. Райън си мислеше, че вижда с периферното зрение всяка перка над главата си. Искаше му се да погледне назад, за да види дали всички са се качили, но зоната, за която отговаряше, се намираше пред вратата на левия стрелец. Веднага се досети, че не му плащат, за да връща у дома снаряди. Щом се увери, че пред него няма свои, натисна спусъка и започна да обстрелва дървесната линия, като прочистваше всичко на тридесетима сантиметра над земята в широка дъга. Зимър от другата страна правеше същото.

Кларк, който се намираше в задната част на хеликоптера, гледаше през вратата. На миниоръдието стоеше Бийн, но не можеше да стреля. Там се намираха своите и те тичаха към хеликоптера, краката им се вдигаха и спускаха в бяг, който изглеждаше като движение в забавен кадър. В този момент от дърветата започна стрелба.

Райън се удиви, че някой може да е жив в района, който току-що обстреля, но така си беше. Видя някаква искра на рамката на вратата и осъзна, че това е куршум, предназначен за него, но не трепна. Нямаше къде да се крие, а разбираше, че хеликоптерът получава много лоши пробойни по тази страна. Отдели един миг, за да види откъде се стреля, после насочи оръдието натам и отново натисна бутоните. Стори му се, че тласъкът на оръдието отблъсква хеликоптера настрани. Пламъците от оръдието пробиваха дупка през прахта, която се вдигаше от въртящия се ротор, но все още от дърветата се виждаха пламъчета на стрелящи автомати.

Кларк дочу виковете над бученето на миниоръдията. Долови ударите на куршумите отстрани на хеликоптера, а след това видя и как двама души паднаха при опашната перка на хеликоптера, докато останалите продължиха да бягат напред.

— По дяволите! — Скочи на крака и изтича през вратата, придружен от Чавес и Вега. Кларк вдигна един от падналите войници и започна да го тегли към рампата. Чавес и Вега се заеха с другия. Около краката им се вдигаше прах от куршумите. Вега падна на метър от рампата, като събори и товара си. Кларк метна войника, когото носеше, в ръцете на членовете на групата му и се обърна, за да помага. Най-напред пое другия войник. Когато отново се обърна, видя Чавес, който се бореше с Вега. Кларк го хвана за раменете и го дръпна назад, като падна на рампата. Динг хвана Oso за краката и ги извъртя рязко настрани, а след това ги прескочи, за да се хване за оръдието, тъй като хеликоптерът започна да се вдига. Стрелбата се насочи право към вратата, но сега Бийн имаше поле за обстрел и започна да прочиства терена.

Излитането беше бавно. Хеликоптерът пое няколко тона допълнителен товар, намираше се на повече от хиляда и петстотин метра надморска височина и се опитваше да лети с намалена мощност. ПД псуваше тромавата машина. Хеликоптерът с усилие се издигна на няколко метра, все още под обстрел.

Нападателите на земята бяха разярени, че хората, които искаха да убият, им се измъкват, и направиха последен опит да ги спрат. Гледаха на хеликоптера като на трофей, някакво привидение, отнело им успеха и живота на другарите им. Повече от сто автомата бяха насочени към него, докато той се колебаеше между земята и небето.

Райън почувства как няколко куршума просвистяха право през вратата. Предназначени бяха за него, но дявол знае къде отидоха. Вече беше забравил страха. Местата, от които се виждаха огънчета от стрелбата, бяха точки за прицел и той започна да прави точно това. Избираше целите си една по една, докосваше спусъка, после бързо преместваше оръдието към следващата цел. Безопасността, ако имаше такава, се криеше в елиминирането на заплахата. Нямаше къде да бягат и знаеше, че способността му да реагира е лукс, който всеки от хората на борда искаше, но само трима го притежаваха. Не можеше да ги подведе. Местеше оръдието наляво и надясно по за няколко секунди, които му се струваха часове. Сякаш чуваше как оръдието изхвърля всеки отделен снаряд. Главата му отскочи назад, когато нещо удари шлема му, но той я изправи и натисна спусъка за непрекъсната стрелба. После изведнъж разбра, че трябва да наведе цевите надолу, тъй като целите му започнаха да потъват. За кратък, противоречив миг му се стори, че те, а не той се измъкват. После всичко спря. За момент не можа да освободи ръцете си от ръкохватките. Опита се да отстъпи, но ръцете му не му позволяваха, докато не си наложи да пусне оръдието. Сетне ръцете му увиснаха отстрани. Райън разклати глава, за да я проясни. Минаха няколко секунди, преди да чуе силните стонове на ранените бойци. Огледа се — в хеликоптера се стелеше стипчивият дим на барута от оръдията, но бързо ускоряващият се поток въздух отпред започна да го прочиства. Очите му все още виждаха пламъците на оръдието, а краката му затрепериха от внезапната умора, характерна за възбудата след опасност. Искаше му се да седне, да заспи и да се събуди на друго място.