Том Клэнси - Реална заплаха

— Виждам стробоскопна лампа — каза Уилис.

— „Особеност“, тук „Цезар“, потвърдете зоната си за кацане.

— „Цезар“, тук „Особеност“. Виждате ли нашата стробоскопна лампа?

— Да. Идваме. Изведете всичките си хора на открито. Повтарям, изведете всичките си хора така, че да мога да ги виждам.

— Имаме трима убити, които носим със себе си. Опитваме всичко възможно.

— Идваме след тридесет секунди — каза ПД.

— Ще бъдем готови.

Както преди, стрелците дочуха половината разговор, последван от инструкции за тях:

— Съобщение за екипажа. Накарах всички наши войници да излязат на открито. След като ги преброим, искам добре да обстреляте района. Всички хора, които виждате, може би са наши бойци. Искам останалите да бъдат силно притиснати. Райън, това означава, че трябва да стреляш по тях, докато се насерат.

— Разбрано — отговори Джак.

— Петнадесет секунди. Нека внимаваме.

Изстрелите дойдоха без предупреждение. Никой не видя откъде започнаха. Хеликоптерът се движеше по стръмна спирала, но не можеше да не мине над войниците на врага. Шестима от тях чуха приближаването му и видяха черното туловище на фона на облаците. Веднага се прицелиха към небето и започнаха да стрелят. Куршумите с калибър 7,62 преминаваха през пода на хеликоптера. Звуците бяха отчетливи — като дъжд по ламаринен покрив, и всички, които го чуха, се досетиха веднага от какво е. За по-недосетливите един вик потвърди всичко. Някой бе ранен.

— ПД, обстрелват ни — каза Зимър по разговорната уредба. Той насочи оръдието надолу и пусна кратка серия снаряди. Корпусът на хеликоптера отново се разтресе. Линията на трасиращите снаряди показа на всички къде се намира хеликоптерът и повече хора започнаха да го обстрелват.

— Господи! — Куршумите се удряха в предните стъкла. Не преминаваха през тях, но оставяха драскотини и при съприкосновението бляскаха като светулки. Инстинктивно Джоунс зави надясно, встрани от огъня. Това оголи лявата страна на хеликоптера.

Райън беше много уплашен. Струваше му се, че има сто, двеста, хиляда святкащи цеви, до една насочени към него. Искаше да приклекне, но знаеше, че най-безопасното място за него е зад четиристотинкилограмовия лафет на оръдието. То нямаше някакъв особен мерник. Насочи въртящите се цеви към една особено гъста зона на святкания от цеви, и натисна спусъка.

Почувства се, сякаш държи пневматичен пробивен чук, а звукът беше, като че някакъв великан разкъсва брезент на малки парчета. Пред очите му избухна пламък с размери метър на два — толкова голям, че той едва успяваше да види нещо през него, но плътният цилиндър от трасиращите снаряди не можеше да се пропусне и той го насочи право към огънчетата, които все още искряха по земята. Но не за дълго. Райън раздвижи оръдието, като за това му помогнаха движението на хеликоптера и невероятните вибрации на самото оръжие. Линията, описана от трасиращите снаряди, трепна и се раздвижи над обстрелваната зона за няколко секунди. Когато вдигна палците си от спусъка, стрелбата отдолу бе спряла.

„Кучи сине“ — помисли си той, дотолкова изненадан, че за момент забрави за опасността. Не се целеха само по тях. Райън избра друга зона и започна да стреля, като този път пускаше само кратки серии от по стотина снаряда. След това хеликоптерът се завъртя на сто и осемдесет градуса и всички цели изчезнаха от погледа му.

Джоунс и Уилис в пилотската кабина оглеждаха приборите си. Бяха допуснали да ги изненадат. Нямаше някакви критични поражения по хеликоптера. Приборите, също защитени с броня, двигателите, трансмисията и горивните резервоари не можеха да бъдат поразени от куршумите на автомат. Или би трябвало да е така.

— Има няколко ранени тук, отзад — докладва Зимър. — Нека свършваме, ПД.

— Добре, Бък. Чувам. — ПД върна хеликоптера, като влезе в ляв завой. — „Особеност“, тук „Цезар“. Ще направим нов опит. — Дори и неговият глас беше загубил леденото си спокойствие. Боят не се е променил особено много, само той бе остарял.

— Приближават се, размърдайте си задника, мистър! Всички сме тук, всички сме тук.

— Двадесет секунди, синко. Съобщение за екипажа: връщаме се след двадесетина секунди.

Хеликоптерът спря и се завъртя във въздуха, без да продължава величественото си прочистване на терена. Джоунс се надяваше, че хората, които го гледат, няма да са подготвени за това. Завъртя лоста за газта до максимална мощност и наведе носа на хеликоптера за стръмно спускане към зоната за кацане. На двеста метра от нея изправи носа и рязко дръпна лостовете, за да намали скоростта. Маневрираше машината по обичайния си идеален начин. Хеликоптерът загуби скорост точно където трябваше — и падна рязко на земята поради намалената мощност от двигател номер две. Джоунс изтръпна, когато почувства удара. Очакваше да взриви някоя мина, но това не се случи и той се успокои.