Том Клэнси - Реална заплаха

Но дори да беше така, не бе съвсем сигурно и се налагаше допълнителна проверка. Затова се обади до Хълбърт Фийлд и поиска да го свържат с отговорника по оперативните въпроси.

— Трябва да разговарям с полковник Джоунс.

— Полковник Джоунс не е тук, сър.

— Трябва да разбера къде е.

— Не разполагам с тази информация, сър.

— Как така не разполагате с тази информация, капитане? — Истинският шеф по оперативните въпроси днес не беше дежурен и един от пилотите на хеликоптери носеше вахтата.

— Искам да кажа, че не зная, сър — отговори капитанът. Щеше му се отговорът на този глупав въпрос да е по-обиден, но обаждането беше по секретната линия и не можеше да знае кой, дяволите да го вземат, е на другия край.

— Кой знае?

— Не мога да ви кажа, сър, но ще се опитам да разбера.

„Това не е ли някакво оплескване по командната верига? — запита се Кътър. — Ами ако не е?“

— Капитане, всичките ви самолети „МС-130“ по местата си ли са? — попита Кътър.

— Три от тях се намират по задачи, сър. Местоположението им е секретно. Искам да кажа, сър, че почти винаги местоположението на нашите самолети е секретно. Освен това ураганът на юг от нас ни кара да готвим за местене много от самолетите си в случай, че тръгне насам.

Кътър би могъл да настои за информацията веднага, но това щеше да означава, че трябва да разкрие кой е. Дори и в този случай щеше да разговаря с някой младши офицер на двадесет и няколко години, който просто може да не му даде информацията, защото са му казали да не го прави. А младшите офицери знаят, че никога няма да бъдат сериозно наказани, задето са поели инициативата и са сторили нещо, което не трябва — или поне не по телефона, независимо дали той е секретен или не. Такова настояване също така би привлякло вниманието върху нещо, което той не искаше да…

— Добре — каза накрая Кътър и затвори телефона. След това се обади в базата „Андрюс“.

Ларсон, чийто самолет кръжеше над зоната за кацане за група „Особеност“, първи забеляза бедата. Хуардо все още се бореше с болката от раната в крака си и наблюдаваше района с очилата за нощно виждане.

— Ей, братче, виждам някакви камиони там долу вдясно от нас. Към петнадесетина са.

— О, страхотно — каза пилотът и натисна копчето на микрофона си. — „Нокът“, тук „Малки очи“, край.

— „Малки очи“, тук „Нокът“ — отговориха от самолета-цистерна.

— Уведомявам ви за възможни действия на шест километра югоизточно от група „Особеност“. Повтарям, на земята има камиони. Не се виждат хора. Препоръчвам ви да предупредите „Особеност“ и „Цезар“ за натрапници.

— Разбрано.

— Господи, дано тази вечер се забавят — каза Ларсон по разговорната уредба — Спускаме се, за да погледнем.

— Както кажеш.

Ларсон спусна клапите и намали скоростта, доколкото му стискаше. Нямаше почти никаква светлина, а ниското летене над планината нощем не беше най-приятното занимание за Ларсон. Хуардо гледаше надолу с очилата, но гъстите клони на дърветата му пречеха.

— Нищо не виждам.

— Колко ли време са били там тези камиони…

Нещо проблесна ярко на около петстотин метра под върха. Последваха и други проблясъци, по-малки, като искри. Ларсон отново се обади:

— „Нокът“, тук „Малки очи“. Под нас, в зоната за кацане на „Особеност“, изглежда се стреля.

— Разбрано.

— Разбрано — каза ПД на операторите от самолета „МС-130“. — За екипажа: вероятно има престрелка в следващата зона за кацане. Възможно е да проведем евакуация под обстрел. — В този момент нещо се промени. Хеликоптерът се поуспокои и намали скорост. — Бък, какво е това?

— Загазихме — каза бордовият инженер. — Мисля, че протече клапан ПЗ. Вероятно имаме спад на налягането, може би се дължи на неизправен клапан на двигател номер две. Губим Nf, скорост и Ng. A пък Т3 се качва малко.

На три метра над главата на бордовия инженер се беше счупила пружината на един клапан и той се отваряше повече, отколкото трябва. От него излизаше въздух, който трябваше да рециркулира в турбинен двигател. Това водеше до намаляване на изгарянето в двигателя и се изразяваше в намалена Nf или скорост на свободно движение на турбината, както и на мощността Ng, подавана от газовата турбина и накрая загубата на преминаващия обем въздух водеше до увеличаване на температурата Т3 в изходящата тръба. Джоунс и Уилямс виждаха всичко това от приборите на таблото, но разчитаха на сержант Зимър да им посочи какъв точно е проблемът. Двигателите бяха негова територия.