Том Клэнси - Реална заплаха

— „Поличба“, тук „Шест“. Кажете местоположението си.

— Намираме се в горската ивица северно от обекта.

— Махнете със стробоскопната лампа, за да обозначите положението си.

— Добре, готово.

Кларк обърна глава и очилата му показаха инфрачервената стробоскопна лампа, която мигаше на откритата площ на около пет метра от гористата ивица. Чавес, който слушаше на същия канал, размаха своята лампа.

— Добре. Имайте готовност. „Цезар“, тук „Змия“. Заели сме позиция на източната страна на обекта, където пътят минава през гората. „Поличба“ се намира на северната страна Имаме две хубави стробоскопни лампи, за да обозначим местоположението си. Потвърдете чутото.

— Разбрано, повтаряме, намирате се в дървесната линия от източната страна на обекта, а „Поличба“ са в северната част. Повтарям, имате стробоскопни лампи, за да обозначите позициите на приятелските войски. Ние изчакваме на пет мили оттук — отговори ПД с възможно най-добрата си имитация на глас като от компютър.

— Разбрано. Идвай. Време е представлението да започне. Повтарям, идвай.

— Разбрано, повтарям. „Цезар“ идва с горещи оръдия.

— „Поличба“, тук „Змия“. Започнете стрелбата, започнете стрелбата.

Кортес имаше предимство и пред двамата, въпреки че никой от тях не знаеше причината за това. Латоре беше разговарял с Феликс предишния ден и чу от него, че Ескобедо е предателят в редиците им. По тази причина първи извади пистолета си.

— Какво става? — попита Ескобедо.

— Засадата беше много умно нещо, jefe, но прозрях замисъла ти — каза Кортес.

— За какво говориш?

Преди Кортес да може да му даде предварително планирания отговор, изгърмяха няколко автомата северно от къщата. Феликс не беше глупак. Първата му реакция беше да угаси осветлението. Латоре все още държеше под прицел Ескобедо, а Кортес изтича към прозореца с пистолет в ръка, за да види какво става. В момента, когато стигна до него, се досети, че постъпва глупаво, и коленичи, като поглеждаше над перваза.

Стрелбата беше лека и спорадична, просто няколко души, които създават лек смут, но той имаше хора и те щяха да се справят с това. Стрелците на Кортес, подпомогнати от охраната на Ескобедо и Латоре, веднага отговориха на стрелбата. Феликс гледаше как хората му се разпръсват като войници, групираха се на стрелкови звена, като веднага предприеха обичайната тактика на стрелба и обход. Както обикновено стрелците от охраната на Картела бяха смели, но глупави. Двама от тях вече лежаха на земята.

Да, видя, че вече става така, както трябва. Стрелбата откъм дърветата намаляваше. Вероятно това са някакви бандити, които късно са разбрали, че отхапват по-голям залък…

Нахлу някакъв звук — не беше чувал нищо подобно досега.

— Виждаме целта — дочу Джак в слушалките на разговорната уредба. Разбира се, Райън гледаше не където трябва. Въпреки че стоеше до оръдието, полковник Джоунс не сгреши да го помисли за стрелец. Не и истински стрелец. Сержант Зимър беше зад дясното оръдие, което се намираше от страната на пилота. Бяха се приближили толкова ниско, че Райън почувства — знаеше, — че може да протегне ръка и да докосне върховете на дърветата. След това хеликоптерът се завъртя. Шумът и вибрациите нападнаха Джак, независимо от предпазното му облекло, а огънят, който придружи шума, хвърли сянката на хеликоптера пред очите му, докато той търсеше цели.

Кортес си помисли, че това, което вижда, прилича на огромна дъгообразна жълта неонова тръба. Където се докоснеше до земята, вдигаше прах на големи облаци. След малко, изглежда, няколко секунди, спря. Кортес не можеше да види нищо в прахта и след секунда разбра, че би трябвало да види поне огънчетата от стрелбата на своите хора. Появиха се пламъчета, но те идваха отдалеч, от гористата ивица, и сега те бяха повече.

— „Цезар“, прекратете огъня! Прекратете огъня!

— Разбрано — отговори радиото. Ужасният шум над тях спря. Кларк от много време не го беше чувал. Още един звук от младостта му, толкова страшен, колкото и преди.

— Горе главите, „Поличба“, ние тръгваме. „Змия“ се движи, отговорете.

— „Поличба“, тук „Шест“, прекратете огъня, прекратете огъня! — Стрелбата откъм дърветата спря. — „Змия“, тръгвай!

— Хайде! — Кларк знаеше, че е глупаво да води групата само с пистолет със заглушител в ръка, но той командваше, а добрите командири водят отпред. Изминаха двестате метра до къщата за тридесет секунди.

— Вратата! — каза Кларк на Вега, който разби с автомата си пантите, а след това събори вратата с ритник. Кларк се приведе ниско и се изтърколи вътре, като в същото време погледна и видя един човек в стаята. Той имаше автомат „Калашников“ и стреля с него, но високо. Кларк го повали с един куршум от своя пистолет със заглушител точно в лицето, а след това, докато падаше, го простреля с още един. Имаше антре към съседната стая, но без врата. Направи жест на Чавес, който хвърли една запалителна граната в нея. Изчакаха тя да се взриви, а след това се втурнаха в стаята, отново ниско приведени.