Том Клэнси - Реална заплаха

— Стрелците по местата. Отнася се и за теб, Райън — добави ПД.

— Благодаря — изстена Джак, без да включва микрофона си.

Зае позиция от лявата страна на хеликоптера и натисна копчето за задействане на миниоръдието, което веднага започна да се върти.

— Приблизително време за кацане след минута — каза вторият пилот. — Виждам сигнал от стробоскопна лампа вдясно от нас. Добре. „Поличба“, тук „Цезар“, чувате ли ме, край!

Джак чуваше само едната страна на разговора, но мислено благодареше на пилотите, че позволяват на хората отзад да знаят по нещо.

— Разбрано. „Поличба“, повтори местоположението си… Разбрано, идваме. Добра светлина от стробоскопните лампи. Тридесет секунди. Пригответе се отзад — каза на Райън и останалите капитан Уилис. — Заредете оръдията.

Джак вдигна палците си далеч от превключвателя и насочи миниоръдието към небето. Хеликоптерът зае поза с нос, вирнат стръмно нагоре, докато слизаше. Спря и започна да кръжи на тридесетина сантиметра над земята, без да я докосва.

— Бък, кажи на капитана веднага да излезе напред.

— Разбрано, ПД.

Зад себе си Райън дочу как Зимър изтича наляво, а след това почувства през подметките на обувките си тропота на войниците, които тичешком влязоха в хеликоптера. Продължаваше да гледа извън борда над въртящите се цеви на оръдието си, докато хеликоптерът се вдигна, а дори и след това продължи да насочва оръдието към земята.

— Е, не беше лошо, нали? — каза полковник Джоунс, след като върна хеликоптера на курс юг. — По дяволите, дори не мога да разбера защо ни плащат за тази работа. Къде е оня трамбовач?

— Сега му слагам слушалките, сър — отговори Зимър. — Всички са на борда. Няма жертви, всичко е чисто.

— Капитане…

— Да, полковник.

— Имаме една работа за групата ви, ако смятате, че ще можете да се справите.

— Нека чуя за какво става дума, сър.

Самолетът „МС-130Е Комбат Тейлън“ кръжеше над колумбийска територия, което малко изнервяше екипажа, тъй като нямаха разрешение за това. Сега главната задача беше предаване на съобщения и независимо от сложното оборудване на борда на четиримоторния поддържащ самолет те не можеха да се справят от океана.

Всъщност трябваше им добър радар. Екипът на хеликоптера и самолета трябваше да работят под надзора на самолет със система АУАКС, която обаче не бяха донесли със себе си. Вместо това един лейтенант и няколко сержанти пишеха по картите и в същото време говореха по засекретени радиоканали.

— „Цезар“, кажи какво е положението с горивото ти — повика капитан Монтейн.

— Изглежда добре, „Нокът“. Ние се придържаме ниско в долините. Преценявам, че ще зареждаме след осем нула минути.

— Разбрано. Осем нула минути. Не забравяйте, че по това време има отрицателен вражески радиотрафик.

— Разбрано. — Това беше един от възможните проблеми. Ами ако Картелът има човек във военновъздушните сили? Колкото и сложни да бяха двата американски летателни апарата, един стар изтребител „П-51“ лесно можеше да ги свали.

Кларк ги чакаше. С две превозни средства. Вега беше откраднал от някаква ферма един камион, който беше достатъчно голям за целите им. Оказа се, че много го бива да се оправя с жиците на запалителната система — умение, за което не поиска да обясни нищо. Хеликоптерът кацна и хората изтичаха към стробоскопната лампа, която Чавес все още държеше в ръка. Кларк отиде при техния офицер и му даде кратки инструкции. Хеликоптерът се вдигна и се отправи на север, подпомогнат от вятъра, който духаше с двадесет възла по долината. След това се отклони на запад към самолета „МС-130“ за още едно зареждане с гориво във въздуха.

Микробусът и камионът се върнаха към къщата. Мисълта на Кларк все още препускаше. Един истински умен човек би водил операцията от вътрешността на селото, която щеше да е далеч по-недостъпна. Кортес искаше да е далеч от чужди очи, но не разбираше нуждата от физическа сигурност според изискванията на военните. Той разсъждаваше като шпионин, за когото сигурността означава секретност, а не като боец, за когото тя е много оръжие и чисто поле за стрелба. Реши, че всеки има слабости. Кларк се возеше в каросерията на камиона заедно с група „Поличба“, които се бяха струпали наоколо и разглеждаха нарисуваната от него схема на целта. Кларк си помисли, че сега е точно като едно време, когато изпълняваше операции без никакво предизвестие. Надяваше се, че тези млади леки пехотинци са толкова добри, колкото и животните от трета група за специални операции. Дори и Кларк си имаше недостатъци. А зверовете от трета група за специални операции тогава също бяха млади.