— Какво става в Колумбия? — попита президентът веднага, след като вратата се затвори.
— Сър, казахте ми да прекратя операцията. Спирам я.
— Има ли някакви проблеми с ЦРУ?
— Не, господин президент.
— Как точно…
— Сър, казахте ми, че не желаете да го знаете.
— Искаш да ми кажеш, че е нещо, което не трябва да знам?
— Казвам ви, сър, че изпълнявам вашите инструкции. Заповедите бяха дадени и сега се изпълняват. Мисля, че няма да се възпротивите на последствията.
— Така ли?
Кътър се поотпусна.
— Сър, съвсем реално операцията беше успешна. Пратките с наркотици са намалели и още ще пресъхнат през идните месеци. Бих предложил, сър, да оставите пресата да говори за това. Винаги можете да го изтъкнете по-късно. Ние ги наранихме. Операция „Тарпон“ е нещо, което можем да посочим на всеки. Операция „Лудория“ ни даде възможност да продължим да събираме разузнавателна информация. След няколко месеца ще проведем и някои драматични арести.
— И откъде знаеш това?
— Самият аз се разпоредих за тези неща, сър.
— И как го стори? — попита президентът и спря. — И това ли е нещо, което не трябва да знам?
Кътър кимна с глава.
— Предполагам, че всичко, което си направил, е в рамките на закона — каза президентът за касетофона, който бе включил.
— Можете да предполагате това, сър. — Отговорът беше изкусен в смисъл, че можеше да означава много неща или нищо, в зависимост от гледната точка. Кътър също знаеше за касетофона.
— Сигурен ли си, че заповедите ти се изпълняват?
— Разбира се, господин президент.
— Провери отново.
Мина далеч повече време, отколкото очакваше брадатият консултант. Инспектор О’Дей държеше разпечатката в ръце. Написаното на нея спокойно можеше да е и на кюрдски език, той нямаше да го разбере. Половината лист бе покрит с параграфи, изцяло съставени от нули и единици.
— Машинен език — поясни консултантът. — Който е програмирал това, е истински професионалист. Възстанових около четиридесет процента от него. Това е алгоритъм за транспониране, както си помислих.
— Това ми каза снощи.
— Не е руски. Взема съобщение и го кодира. Не е голяма работа, всеки може да го направи. Истински умното е, че системата е базирана на независим входен сигнал, уникален за цялото предаване — независим и от гледна точка на кодиращия алгоритъм, който вече е вграден в системата.
— Ще ми обясниш ли това?
— Това означава, че има връзка с някакъв много добър компютър — някъде, — който ръководи работата на тази програма. Не може да е руски. Те все още нямат този хардуер, освен ако са откраднали нещо истински готино от нас. Освен това входният сигнал, който добавя променливата в системата, вероятно е от спътници на НАВСТАР. Това е предположение, но смятам, че се използва много точен времеви сигнал за задаване на шифровия код, който е уникален за всяко предаване в посока нагоре или надолу. Умна гадост. Това означава, че си имаме работа с Агенцията за националната сигурност. Спътниците НАВСТАР използват атомни часовници, за да измерват времето с голяма прецизност, а истински интересната част от системата също е закодирана. Както и да е, изправени сме пред много умен начин за кодиране на сигнал така, че човек не може да го разчете или копира дори ако знае как е направен. Който е създал тази програма, има достъп до всичко, с което разполагаме. Едно време консултирах Агенцията за националната сигурност и не съм чувал нищо за такава програма.
— Добре. А когато дискетата бъде унищожена?
— Връзката изчезва. Искам да кажа, че съвсем се губи. Ако това е каквото си мисля, значи има съоръжение за изпращане на сигнал в посока нагоре, което управлява алгоритъма, както и наземни станции, за да го копират. Изтрий алгоритъма, както е постъпил някой, и хората, с които си говорил, няма да могат повече да комуникират с теб, а и никой друг няма да може да се свърже с тях. По-сигурно не може и да бъде.
— Това ли е всичко, което можа да разбереш? А друго?
— Половината от нещата, които току-що ти казах, са предположения от гледна точка на специалиста. Не мога отново да изградя алгоритъма. Мога да ти кажа как според мен е работил. Онова за НАВСТАР е предположение, но е добро. Обработването с транспониране е частично възстановено и навсякъде по него си личи почеркът на Агенцията за национална сигурност. Който го е писал, наистина знае как да работи с компютърни кодове. Определено това е наша програма. Вероятно е най-сложният машинен код, с който разполагаме. Човекът, поискал да го използва, трябва да е много силен. И някой, не зная кой, го е изтрил. Не може повече да се използва. Операцията, за която е приготвен, трябва да е приключила.
Читать дальше