Том Клэнси - Реална заплаха

— Да — каза О’Дей, смразен от чутото. — Добра работа свърши.

— Сега единственото, което трябва да направиш, е да напишеш една бележка до моя професор, за да му обясниш защо тази сутрин пропуснах един изпит.

— Ще го уредим — обеща О’Дей на излизане. Отправи се към канцеларията на Дан Мъри и с изненада откри, че го няма. Следващата спирка беше при Бил Шоу.

След половин час беше ясно, че навярно е извършено престъпление. Възникна въпросът какво да правят нататък.

Хеликоптерът излетя с малко товар. Изискванията на мисията бяха доста сложни — по-сложни, отколкото при десанта, — а този път скоростта имаше значение. Веднага след като хеликоптерът се изкачи на височина за крейсерски полет, зареди гориво от самолета „МС-130Е“. Този път не разговаряха.

Райън седеше в задната част, закопчан на мястото си, докато хеликоптерът „MH-53J“ подскачаше и се мяташе в струята след самолета. Носеше зелен летателен костюм и подобен зелен шлем. Имаше и противокуршумно яке. Зимър беше му обяснил, че вероятно то може да спре пистолетен куршум, и със сигурност рикошет, но че не трябва да разчита па него срещу автомат. Това беше поредното нещо, което го притесни. След като се отдалечиха от самолета-цистерна — щяха да зареждат отново, преди да кацнат, — Джак се обърна и погледна към вратата. Облаците сега се намираха почти над главите им, като протегнатите ръце на Адел.

Раната на Хуардо усложняваше нещата и донякъде промени плановете. Натовариха го на седалката на Кларк в самолета, като му оставиха един радиотелефон и резервни батерии. След това Кларк и останалите отидоха до Ансерма. Ларсон все още се оглеждаше за урагана — времето се променяше с всеки изминат час. Трябваше да излети след деветдесет минути, за да изпълни своята част от мисията.

— Как сте с патроните? — попита Кларк в микробуса.

— Имаме всичко необходимо за тези автомати — отговори Чавес — и около шестдесет патрона за моя. Не съм предполагал, че един автомат със заглушител може да бъде толкова полезен.

— Хубави са. Имате ли гранати?

— Всички ли? — попита Вега. — Имаме пет осколочни и две запалителни.

— Къде отиваме? — попита Динг.

— В една ферма извън Ансерма.

— Каква им е охраната там?

— Все още не знам съвсем точно.

— Хей, почакай малко. В какво ни забъркваш? — попита Вега.

— Успокой се, сержант. Ако е опасно за нас, ще се оттеглим и ще се махнем. Засега отиваме да огледаме нещата отблизо. Чавес и аз можем да се справим с това. Впрочем в чантата ето там има резервни батерии. Трябват ли ви?

— И още как! — Чавес извади очилата си за нощно виждане и веднага замени батериите им. — Кой е в къщата?

— Двама души, от които имаме специална нужда. Номер едно е Феликс Кортес — каза Кларк, като даде известни обяснения. — Той е човекът, който провежда операцията срещу групите от „Увеселителна лодка“. Това е името на вашата операция, ако никой не си е направил труда да ви го каже. Той е взел участие и в убийството на посланика. Искам кожата му, и то жива. Номер две е сеньор Ескобедо. Той е един от големите в Картела. Много хора искат кожата му.

— Да — каза Леон. — Все още не сме спипали нито една важна клечка.

— Досега очистихме пет-шест от тези копелета. Това беше моята част от операцията. — Кларк се обърна към Чавес. Трябваше да каже това, за да ги увери в достоверността на думите си.

— Но как, кога…

— Не трябва да се разбъбряме чак толкова, деца — каза им Кларк. — Човек не може да се хвали навсякъде кого е убил, независимо кой му е разрешил.

— Наистина ли си толкова добър?

Кларк само поклати глава.

— Понякога. Понякога не съм. Ако вие не бяхте адски добри, нямаше да сте тук. А има и моменти, когато всичко е просто късмет.

— Ние току-що извадихме късмет — каза Леон. — Аз дори не зная какво се обърка, но капитан Рохас просто…

— Да. Видях как някакви идиоти товареха тялото му в каросерията на един камион…

Леон се стегна.

— И какво…

— Какво направих ли? — попита Кларк. — Бяха трима. И тях натоварих в камиона. След това го запалих. Не се гордея особено много с това, но смятам, че отклоних малко от напрежението около вас от „Знаме“, когато го сторих. Не беше много, обаче тогава можех да направя само толкова.

— А кой изтегли нашия хеликоптер?

— Същият, който спря и радиото. Знам го. След като всичко приключи, искам да се сдобия и с кожата от неговия задник. Не може така да се изпращат хора на операция, а след това да им се прави такъв номер.