Том Клэнси - Реална заплаха

— Стоях тук до края. Лесно си отиде — каза един от хората от ЦРУ. Джак не го позна, въпреки че онзи сякаш бе чакал Джак да дойде. — Вие сте доктор Райън, така ли?

— Да — тихо каза Джак.

— Около час преди да загуби съзнание, той каза нещо за… да си спомните това, за което сте разговаряли. Не зная какво искаше да каже, сър.

— Аз не ви познавам.

— Казвам се Джон Кларк. — Мъжът пристъпи, за да стисне ръката на Джак. — Аз съм от Оперативния отдел, но адмирал Гриър ме нае преди много време. — Кларк въздъхна. — Сякаш губя баща си. За втори път.

— Да — с пресипнал глас отговори Райън. Твърде уморен беше, твърде смачкан, за да крие чувствата си.

— Елате. Ще ви взема чаша кафе и ще ви разкажа някои неща за стареца. — Кларк тъгуваше, но бе свикнал да си има работа със смъртта. Райън определено нямаше такива навици, което означаваше, че е късметлия.

Кафенето не работеше и си наляха от един чайник в чакалнята. Кафето беше претопляно и кисело, но Райън не искаше да се прибира веднага у дома и със закъснение си припомни, че дойде на работа със собствената си кола. Ще трябва тази вечер да се прибира сам. Твърде уморен беше за такова нещо. Реши да се обади на Кати и да й каже, че ще нощува тук. ЦРУ имаха споразумение с един от местните мотели „Мариът“. Кларк предложи да го закара и Джак освободи шофьора си. И двамата мъже решиха, че няма да е зле да пийнат по чашка.

Ларсон го нямаше в стаята. Оставил бе бележка, че Мария ще се прибира тази вечер и той отива да я докара. Кларк извади малка бутилка бърбън, а в този хотел имаха и истински стъклени чаши. Смеси два коктейла и подаде единия на Джак Райън.

— За Джеймс Гриър — последния от свестните хора — каза Кларк, като вдигна чашата си.

Джак отпи. Кларк беше направил напитката малко силна и той едва не се закашля.

— Ако той ви е наел, как…

— Операциите ли? — Кларк се усмихна. — Е, сър. Аз никога не съм ходил в колеж, но Гриър ме забеляза чрез някои от контактите си във военноморския флот. Историята е дълга. Нямам право да разказвам някои неща от нея, но пътищата ни са се пресичали три пъти.

— О?

— Когато французите отидоха да сгащят онези хора от „Пряко действие“, които ти откри на спътниковата снимка. Аз бях свързочният офицер в Чад. Вторият път, когато отидоха в пустинята за онези от АОЪ, които не ви харесваха, аз се намирах в хеликоптера. И аз съм глупакът, който отиде на оня плаж, за да изведе мисис Герасимова и дъщеря й. И за всичко това, сър, сте виновен вие. Аз върша откачените неща — обясни Кларк. — Цялата оперативна работа, заради която момчетата от шпионажа се напикават. Разбира се, те може да са по-умни от мен.

— Не знаех.

— Не трябваше да го знаете. Съжалявам, че изпуснахме онези гадове от АОЪ. Винаги съм искал да ви се извиня за това. Французите наистина много ги биваше. Толкова щастливи бяха, дето намерихме „Пряко действие“, че искаха да ни сервират главите на онези от АОЪ на подноси. Но така се случи, че имаше една проклета либийска част на маневри и хеликоптерът просто се натъкна на тях — това е проблемът, когато човек се приближава с ниско летене. Оказа се, че и лагерът вероятно си е бил празен. Всички много съжалявахме, че нещата не станаха по плана. Това можеше да ви спести малко тъга. Опитахме, доктор Райън. Наистина опитахме.

— Джак. — Райън протегна чашата си за нова доза.

— Добре. Наричай ме Джон. — Кларк допълни и двете напитки. — Адмиралът каза, че мога да ти кажа това. Също така каза, че си се досетил какво става долу на юг. Аз бях там — каза Кларк. — Какво искаш да знаеш?

— Сигурен ли си, че можеш да ми го кажеш?

— Адмиралът каза така. Той е… извинявай, беше заместник-директор и предполагам, че мога да правя това, което ми е казал. За скромно редово животно като мен всичката тази бюрокрация е малко объркваща, но предполагам, че човек не може да сгреши много, ако каже истината. Освен това Ритър ме увери, че всичко, което вършим, е законно, че има всички необходими разрешителни за тази ловна експедиция. Това позволение трябваше да дойде от едно място. Някой е решил, че наркотиците са „реална заплаха“ — това е цитат — за сигурността на Съединените щати. Само един човек има пълномощията да го каже и властта да го направи. Може и да не съм бил в колеж, но чета много. Откъде искаш да започна?

— От началото — отговори Джак. Слуша в продължение на повече от час.

— Ще се връщаш ли? — попита Райън, когато разказът свърши.

— Смятам, че шансът да хванем Кортес си струва и може да успея да помогна за измъкването на онези хлапета в планините. Идеята не ми харесва много, но с това си изкарвам хляба. Предполагам, че и жена ви не харесва всичко, което трябва да върши като лекар.