Том Клэнси - Реална заплаха

— Благодаря, че отговорихте на съобщението ми — каза с приятен глас Кортес. Сега не беше време да се надува и позира. Време беше за работа и трябваше да изглежда подходящо скромен пред този човек. Това не го притесняваше. Работата с хора от неговия ранг го изискваше и Феликс трябваше да свиква с тези неща. Подобни личности се нуждаят от почитание. И по този начин много по-лесно се предаваха.

— За какво искате да разговаряме? — попита адмирал Кътър.

— Операциите ви срещу Картела, разбира се. — Кортес му махна с ръка да седне на един плетен стол. Изчезна за момент, след което се върна с поднос с напитки и чаши. Тази вечер щяха да пият вода „Перие“. И двамата не се докоснаха до алкохола. За Феликс това беше първият добър знак.

— За какви операции говорите?

— Вие би трябвало да знаете, че аз нямам никаква връзка със смъртта на мистър Джейкъбс. Това деяние е извършено в пристъп на лудост.

— Защо трябва да ви повярвам?

— По това време се намирах в Америка. Не ви ли казаха? — Кортес допълни някои подробности. — Източник на информация като мисис Улф — довърши той — струва далеч повече от едно глупаво отмъщение, базирано на чувства. Освен това е още по-глупаво да се предизвиква велика нация по такъв директен начин. Реагирахте много добре. Всъщност провежданите от вас операции са доста впечатляващи. Не подозирах за разузнаването на летищата дори след като бе прекратено, а начинът, по който симулирахте минираната кола… това е изкуство, ако позволите да се изразя така. Можете ли да ми кажете каква е стратегическата цел на операцията ви?

— Стига, полковник.

— Адмирале, имам възможност да изложа всичките ви действия в пресата — почти с тъга каза Феликс. — Или кажете на мен, или на членовете на Конгреса. Ще установите, че аз съм далеч по-приемлив. В края на краищата ние сме хора от една и съща професия.

Кътър помисли за момент, а след това му отговори. Много се раздразни, като видя, че събеседникът му се смее.

— Отлично! — заяви Кортес, когато се овладя. — Най-искрено бих искал да срещна човека, предложил тази идея. Той наистина е професионалист.

Кътър кимна, сякаш приема комплимента. За миг Феликс се зачуди дали това не е истина. Достатъчно лесно е да разбере.

— Трябва да ми простите, адмирале. Не омаловажавам операцията ви. Искрено ви казвам, че това не е така. Всъщност вие постигнахте целта си.

— Знаем. Знаем също, че някой е опитал да убие вас и Ескобедо.

— Да — отговори Феликс. — Всъщност бих искал да разбера как организирате толкова добро разузнаване срещу нас, но знам, че няма да ми разкажете.

Кътър изигра тази коз така, както смяташе, че трябва.

— Имаме далеч повече възможности, отколкото си мислите, полковник. — Козът не беше особено силен.

— Убеден съм — отговори Кортес. — Смятам, че има една област, в която се разбираме.

— Коя е тя?

— Искате да започнете война в Картела. Аз също.

Кътър се издаде с начина, по който затаи дъх.

— О? Как така?

Кортес разбра, че е спечелил. И този глупак съветва американския президент?

— Ами аз просто ще се превърна de facto в част от операцията ви и ще преструктурирам Картела. Разбира се, това означава, че трябва да елиминирам някои от по-неприятните членове.

Кътър не беше пълен глупак, но допусна следващата грешка да зададе очевидния въпрос:

— И вие да застанете начело?

— Знаете ли какви са тези хора от Картела? Порочни селяци. Необразовани варвари, опиянени от властта, и пак се оплакват като разглезени деца, че не ги уважават. — Кортес се усмихна на звездите. — Това не са хора, които мъже като нас трябва да вземат на сериозно. Не мислите ли, че светът ще бъде по-добър, когато те го напуснат?

— И на мен ми хрумна същата мисъл, както вече изтъкнахте.

— Значи имаме разбирателство.

— За какво?

— Вашите минирани коли вече елиминираха петима от шефовете ни. Разбира се, всички те са от групата, одобрила убийството на вашия посланик и останалите. Такива действия не могат да останат ненаказани, защото светът ще изпадне в хаос. Също така, за да покажа добра воля, аз ще намаля пратките на кокаин за страната ви наполовина. Търговията с наркотици е безредна и достатъчно свирепа — мъдро заяви бившият полковник от DGI. — Нуждае се от преструктуриране.

— Ние искаме тя да спре! — Кътър разбра още докато го казваше, че това е глупаво.

Кортес отпи от водата си и продължи да говори с разумен глас:

— Тя никога няма да спре. Докато вашите граждани желаят да разрушават мозъците си, някой ще прави това възможно. Следователно въпросът е как можем да направим този процес по-нормален. Образователните ви програми евентуално ще намалят търсенето на наркотици до търпими нива. Дотогава мога да приведа бизнеса в нормално състояние, за да се намали разпадането на обществото ви. Ще свия износа. Мога дори да ви осигуря няколко ареста, за да се отчете и вашата полиция. Това е изборна година, нали?