Том Клэнси - Реална заплаха

Кортес затвори очи и си наложи да се върне към първоначалните си принципи. Ето такава е истинската опасност при подобни операции. Човек дотолкова се оплита в ежедневието, че губи поглед върху цялостното положение. Може би има друг начин. Американците вече му бяха помогнали. Вероятно ще могат да му помогнат отново. Как ли може да го направи? Какво може той да им стори и какво да направи за тях? Какво могат те да сторят за него? Тези въпроси му дадоха храна за мисълта през оставащата част от безсънната нощ.

Лошото време не им позволи да пробват двигателя предишната нощ и по същата причина трябваше да чакат до три часа местно време, за да опитат пак тази нощ. Хеликоптерът „Пейв Лоу“ не можеше да се показва денем при никакви обстоятелства, без да има заповед отгоре.

Един мотокар изтегли хеликоптера от хангара, разтеглиха и фиксираха на мястото им перките, преди да пуснат двигателя. ПД и капитан Уилис подаваха газ, а сержант Зимър седеше пред таблото на бордовия механик. Отидоха нормално до пистата и започнаха излитането си, както го правят хеликоптерите, с неравномерно тласкане напред, а тоновете метал и гориво се заизкачваха във въздуха като дете по първата стълба в живота си.

Трудно беше да се разбере какво стана най-напред. Някакво пронизително стържене достигна до ушите на пилота, прониквайки през защитния дунапрен на шлема му като на Дарт Вейдър. В същото време, може би милисекунда по-рано, Зимър изкрещя предупредително и малко прекалено силно по разговорната уредба. Полковник Джоунс погледна към таблото с приборите и видя, че данните за двигател номер едно са напълно погрешни. Уилис и Зимър спряха двигателя, а ПД спусна хеликоптера, благодарен, че се намират само на три метра от земята. След по-малко от три секунди той отново се приземи, като намали мощността на единствения изправен двигател.

— Е?

— Новият двигател, сър. Просто се разпадна пред очите ми — изглежда, компресорът е напълно скапан. Ще трябва да го прегледам целия за други повреди — съобщи Зимър.

— Имаше ли някакви проблеми, когато го монтираше?

— Не. Всичко стана точно както го описват в книгата. Това става за втори път и все в тази партида двигатели. Изпълнителят се оплесква някъде с тези нови турбинни лопатки от композит. Това означава, че трябва да проверяваме всички двигатели от тази серия, докато не открием проблема, да приземим всеки хеликоптер, който ги използва — ние, военноморските сили, армията, всички. — Лопатките на турбината на новия двигател бяха изработени от керамични материали вместо от стомана. Така двигателят ставаше по-лек, можеше да се носи малко повече гориво — и по-евтин. А и изпитанията на производителя показваха, че новата версия е също толкова надеждна или поне докато влязоха на въоръжение. Първата повреда беше приписана на всмукана птица, но два хеликоптера на военновъздушните сили изчезнаха безследно в морето. Зимър имаше право. Всеки хеликоптер с този двигател щеше да бъде приземен, докато проблемът не бъде открит и отстранен.

— О, това е страхотно, Бък — каза Джоунс. — Ами какво става с резервния двигател, който донесохме тук?

— Познайте, сър — предложи Зимър. — Мога да ги накарам да ни донесат един стар ремонтиран двигател.

— Мисля, че трябва да вземем ремонтиран двигател или да свалим някой от друг хеликоптер в Хълбърт.

— Иди да се обадиш веднага — нареди полковникът. — Искам два изправни двигателя тук. Възможно най-бързо.

— Да, сър. — Двамата членове на екипажа се спогледаха. Ами хората, които трябва да поддържат?

Казваше се Естевес и също беше сержант на свръхсрочна служба в леката пехота на американската армия. Преди всичко това да започне, той също служеше в пети разузнавателен батальон на 14-и пехотен полк от Първа бригада на 25-а пехотна дивизия „Тропическа светкавица“, базирана в Шофийлд на Хавайските острови. Макар и млад и горд както всички останали воини, участващи в операцията „Увеселителна лодка“, той беше уморен и разочарован. А в момента — и болен. Вероятно страдаше от нещо, което бе пил или ял. Когато му дойде времето, щеше да се прегледа при взводния лекар и да вземе някакви хапчета, но точно сега червата му вдигаха шум и усещаше ръцете си по-слаби, отколкото би искал. Намираха се на бойното поле точно с двадесет и седем минути по-малко от група „Нож“, но не бяха влизали в съприкосновение с никого, откакто опустошиха онова малко летище. Намериха шест участъка за преработване, като четири бяха използвани неотдавна, но на нито един нямаше хора. Естевес искаше да се бие и беше сигурен, че другите групи правят точно това. И той, както Чавес, бе израснал в район с много банди. За разлика от Чавес участваше в една, докато съдбата го откъсна от нея и той дойде в армията. Пак за разлика от Чавес той вземаше наркотици, докато сестра му не се самоуби е една свръхдоза хероин. Той беше стоял до нея и видя как животът й спира така рязко, сякаш някой е дръпнал щепсела от контакта в стената. Следващата вечер спипа онзи пласьор на наркотици, а след това се записа в армията, за да избегне наказанието за убийство, без да предполага, че ще стане професионален войник и възможностите в живота му ще надхвърлят хоризонта на автомивките и чековете от службите за социални помощи. Той искаше да отмъсти за стореното зло на онзи боклук, който уби сестра му и поробваше народа му. Но все още не можеше да убие никого, все още не фигурираше в списъка на хората с резултати. Умората и разочарованието са смъртоносна комбинация пред лицето на врага.