Том Клэнси - Реална заплаха

Джак седя на леглото още няколко минути. Толкова му трябваше, за да се овладее. Избърса очите си и излезе от стаята. Лекарят се беше запътил насам. Джак го спря и се идентифицира.

— Не му остава още много. По-малко от седмица. Съжалявам, но никога не е имало голяма надежда.

— Помогнете му да се чувства добре — тихо каза Джак. Още една молба.

— Това правим — отговори специалистът онколог. — По тази причина е в безсъзнание повечето време. Все още съзнанието му е доста бистро, когато е буден. Проведох няколко много приятни разговора с него. И на мен ми харесва. — Лекарят беше свикнал да губи пациенти, но това не го радваше. — Ако бяхме започнали преди няколко години, може и да успеехме да го спасим. Прогресът не е достатъчно бърз.

— Никога не е. Благодаря, че се опитахте, докторе. Благодаря за грижите. — Райън се качи в асансьора, за да слезе до приземния етаж, и каза на шофьора да го закара вкъщи. По пътя отново минаха покрай храма на мормоните, чиито мраморни орнаменти грееха в светлината на прожекторите. Джак все още не знаеше как точно ще постъпи, но бе сигурен какво иска. Обеща мълчаливо на един умиращ мъж и никое обещание не можеше да е по-важно от това.

Облаците се раздалечаваха и скоро щеше да изгрее луна. Време беше. Врагът имаше часови. Те се движеха по същия начин, както пазачите на участъците за преработка на кока. Огньовете все още горяха, но разговорите бяха спрели, тъй като уморените мъже заспиваха.

— Просто трябва да излезем, ходейки — каза Чавес. — Ако видят, че пълзим, веднага ще се досетят, че сме от лошите. Видят ли, че ходим, значи сме от тях.

— Разумно — съгласи се Гуера.

И двамата преметнаха оръжията през гърдите си. Профилът им ще е напълно непознат за врага, но близо до телата силуетите ще са по-неясни и оръжията ще бъдат готови за незабавна стрелба. Динг можеше да разчита на тихо убийство със своя МР5 SD2, ако възникне нужда. Гуера извади своето мачете. Разбира се, металното острие имаше черно анодно покритие и единствената блестяща част беше самият остър като бръснач режещ ръб. Гуера бе особено добър с такива оръжия и винаги остреше мачетето си. Освен това можеше да действа еднакво добре с двете си ръце и държеше ножа в лявата, а дясната лежеше върху пистолетната дръжка на неговия автомат М-16.

Взводът вече се намираше на около сто метра от лагера, край който щяха да преминат, готови да им окажат съдействие, ако е необходимо. В най-добрия случай това щеше да е трудно упражнение и всички се надяваха да не се налага.

— Окей, Динг. Ти водиш. — Гуера имаше същите пълномощия като Чавес, но тук опитът бе по-важен от старшинството.

Чавес го поведе надолу по хълма, като се прикриваше, доколкото беше възможно, а след това се отклони на север към сигурността. Очилата му за нощно виждане се намираха в раницата в скривалището на групата, тъй като трябваше да го сменят с друг преди стъмване. Липсваха му тези очила. Много.

Двамата мъже се движеха възможно най-тихо, а подгизналата почва им помагаше, но растителността все повече се сгъстяваше. Оставаха им само триста или четиристотин метра до спокойствието, но сега това изглеждаше твърде голямо разстояние.

Разбира се, не използваха пътеки, но не можеха да ги избягват напълно, а една от тях правеше завой. Когато Чавес и Гуера я пресичаха, двама мъже се появиха на не повече от три метра.

— Какво правите извън лагера? — попита единият. Чавес само махна приятелски с ръка, като се надяваше, че жестът ще го спре, но той се приближи, опитвайки да види кои са те, а другарят му се движеше до него. Когато видя, че Динг носи оръжие от различен вид, беше твърде късно за всички.

Чавес държеше автомата си с две ръце и го завъртя на двойния ремък, като изпрати един куршум под брадата на мъжа. Куршумът пръсна горната част на главата му. Гуера се извъртя и удари другия с мачетето. Главата се откъсна от тялото точно като във филмите. Той и Чавес се хвърлиха напред, за да подхванат телата, преди да паднат и да вдигнат много шум.

„По дяволите!“ — помисли си Динг. Сега ония щяха да разберат, че тук има някой. Нямаше време да скрият телата, защото можеше да се натъкнат на някой друг. По-добре е да се възползват докрай от убийството. Намери откъснатата глава и я постави върху гърдите на жертвата на Гуера, като я обхвана с двете безжизнени ръце. Посланието беше достатъчно ясно „Не се закачайте с нас!“

Гуера кимна одобрително и Динг отново тръгна. Изминаха още десет минути, преди да чуят звук като от плюене вдясно от себе си.