Том Клэнси - Реална заплаха

— Добре. Може би ще се приберат у дома.

Наистина бяха уморени. Тримата никак не бързаха да се изкачат догоре. След като стигнаха върха, изкрещяха, че не са видели никого. Изненадан, Динг забеляза, че останалите под тях хора стояха на открито като някакви глупаци. Увереността е добро качество у войника, но това не беше увереност, нито хората — войници.

Когато тримата стигнаха по средата на склона, облаци закриха слънцето. Почти веднага след това заваля дъжд. На западната страна на планината се трупаше свирепа тропическа гръмотевична буря. Две минути след дъжда блесна и светкавица. Една мълния удари на мястото, където преди малко стояха тримата. Мълнията се задържа там за изненадващо дълга частица от секундата, като пръста на гневно божество. След това други мълнии започнаха да бият навсякъде и дъждът започна да се лее с всичка сила. Неограничената допреди малко видимост сега се сви до около четиристотин метра, като се увеличаваше и намаляваше в ритъм с падането на непрозрачните мокри завеси.

Чавес и Гуера си размениха загрижени погледи. Мисията им беше да слушат и гледат, но сега не можеха да видят много далеч, а чуваха и по-малко. По-лошото бе, че след дъжда земята ще е мокра. Клонките и листата няма да пращят, когато хората стъпват върху тях. Влагата във въздуха също абсорбира шума. Некадърните клоуни, които наблюдаваха допреди малко, можеха да се приближат много по-близо до поста, без да бъдат забелязани. От друга страна, ако взводът трябва да се премести, той можеше по същите причини да се движи по-бързо и с по-малък риск да бъде забелязан. Както винаги обкръжението предоставяше предимства на онези, които знаеха как да ги използват, а понякога налагаше едни и същи ограничения и на двете страни.

Бурята продължи през целия следобед, наваляха няколко сантиметра дъжд. Една мълния докосна земята на стотина метра от сержантите — за двамата това беше ново и страшно като артилерийски преграден огън с внезапния си изблик на светлина и шум. След това стана мокро, студено и неприятно, а температурата спадна около десет градуса.

— Динг, виж вляво пред нас — напрегнато прошепна Гуера.

— О, мамицата му! — Чавес нямаше нужда да пита как са се приближили толкова близо. Мълнията попречи на зрението и слуха им, а и почвата бе подгизнала. Двама души се намираха на не повече от двеста метра разстояние.

— „Шест“, тук „Водач“. На около двеста метра от нас, на югоизток, има двама глупаци — докладва на капитана Гуера. — Имайте готовност, край.

— Разбрано, имаме готовност, край — отговори Рамирес. — Спокойно, Пако.

Гуера натисна бутона за излъчване вместо отговор.

Чавес много бавно вдигна оръжието си в положение за стрелба, като провери дали предпазителят е спуснат, но палецът му остана на лостчето. Знаеше, че те са възможно най-невидими, добре скрити на земята под младите дръвчета. Всеки имаше по лицето си камуфлажна боя и дори от петдесет метра разстояние не се отличаваха от околната среда. Трябваше да стоят неподвижно, защото човешкото око е много чувствително за движения, но докато не се движеха, си оставаха невидими. Това беше много добра практическа демонстрация за причината, поради която армията обучаваше хората да бъдат дисциплинирани. И на двамата сержанти им се щеше да са си взели камуфлажните дрехи, но вече беше малко късно да се тревожат за това, а и зелените им дрехи имаха достатъчно кафяв цвят от дъжда и калта. По негласно споразумение и двамата знаеха, че не трябва да движат твърде много главите си. Можеха да си говорят шепнешком, но само за наистина важна информация.

— Дочувам нещо зад себе си — каза Чавес след десет минути.

— По-добре да погледнеш — отговори Гуера.

Динг много бавно, за повече от тридесет секунди, извъртя тялото и главата си.

— Ох! — Няколко човека разпъваха постелки на земята. — Ще останат за през нощта.

Ясно беше какво е станало. Преследвачите, патрулирайки, бяха обкръжили наблюдателния пост с лагера си. Сега виждаха над двадесет мъже.

— Нощта ще бъде забавна — прошепна Гуера.

— Да, а и аз трябва да се изпикая — опита да се пошегува Динг. Погледна към небето. Дъждът ръмеше, но облаците бяха все така гъсти. Щеше да се стъмни малко по-рано, може би след два часа.

Противникът им се разпръсна на три групи — не съвсем глупава постъпка, — но всяка от групите запали огън за готвене, което беше глупаво. Освен това вдигаха шум и разговаряха така, сякаш вечерят в някоя селска cantina 81 81 Кръчма (исп.). — Б. пр. .