Том Клэнси - Реална заплаха

— Ах ти, агностико, знаеш ли, че най-после реших да… о, по дяволите!

— Проблем ли имаш?

— Делото Патерсън. Всички куршуми се намираха в куфарчето, забравих да ги извадя. Няма ги. Дуейн, куршумите ги няма. Бележките на следователя, снимките, всичко!

— Прокурорът ще се влюби в теб, приятел. Ти просто върна братята Патерсън на улицата.

„Струваше си“ — помисли си лейтенантът.

В канцеларията си на няколко преки оттук Стюарт отговори на телефона и въздъхна с облекчение. Разбира се, трябваше да се засрами, но този път просто не можа да си наложи да изпита печал за клиентите си. Заради системата, която ги провали, да, но не и за живота им, който определено не носеше полза на никого. Освен това беше си получил хонорара преди делото, както правеха умните адвокати с дела на пласьори.

Петнадесет минути по-късно прокурорът на САЩ даде изявление, че е разярен от факта затворници във федерален затвор да умират по такъв начин и че смъртта им ще се разследва от съответните федерални власти. Добави, че се е надявал на смъртна присъда по законен път, което е далеч по-различно от смъртта от ръката на неизвестен убиец. Изявлението беше отлично и щеше да се излъчи по обедните и вечерните новини, а това възхити Едуард Давидоф повече и от смъртта на двамата. Загубата на делото можеше да унищожи шанса му за място в Сената. Сега хората щяха да кажат, че всъщност правосъдието е възтържествувало, и ще свържат изказването с неговото лице. Така стана почти толкова добре, колкото и ако ги осъдеха.

Разбира се, адвокатът на братя Патерсън се намираше в стаята. Те никога не разговаряха с офицер от полицията без адвоката си — или поне така смяташе той.

— Хей — каза Харви. — Никой не си прави майтап с мене и аз не си правя майтап с никого. Чух, че се сбиха. Това е. Чуеш ли нещо подобно в такова място, най-умно е дори да не поглеждаш какво става. По-добре е да не знаеш нищо.

— Изглежда, клиентите ми няма какво да добавят към следствието ви — каза адвокатът на детективите. — Възможно ли е двамата мъже да са се убили помежду си?

— Не знаем. Ние просто разпитваме хората, присъствали там по време на случилото се.

— Разбирам. Значи не смятате да обвините клиентите ми в каквато и да е връзка с този печален нещастен случай?

— Не на този етап — каза по-старшият детектив.

— Много добре. Искам да се запише в протокола. Също да се отбележи, че моите клиенти нямат сведения, които да се отнасят до разследването ви. И накрая, като това също трябва да се запише, вие няма да разпитвате клиентите ми без мое присъствие.

— Да, сър.

— Благодаря ви. Сега моля да ме извините, но трябва да поговоря с клиентите си насаме.

Този разговор продължи около петнадесет минути, след което адвокатът знаеше какво се е случило. Което означава, че той „знаеше“ не в метафизичния или правния смисъл, или по какъвто и да е друг начин, свързан с правната етика, но му беше ясно. По силата на правната етика той не можеше да предприема действия въз основа на предположението си, без да наруши служебната клетва. Затова направи възможното. Пусна молба за разрешение да впише новооткрити сведения по делото на клиентите си. Към края на деня щеше да добави доказателството за неизвестните му неща.

— Добро утро, господин съдия — каза Райън.

— Добро утро, Джак. Казвай каквото има бързо, защото излизам след няколко минути.

— Сър, ако ме попитат какво става в Колумбия, какво да отговоря?

— Настрани от това ли те държахме? — попита Мур.

— Да, сър.

— Имам заповед да постъпя така. Можеш да се досетиш откъде дойде тя. Мога само да ти кажа, че никой не е взривен от ЦРУ. Ние провеждаме една операция там, но не сме поставяли никакви бомби в коли.

— Радвам се да го науча, господин съдия. Всъщност аз не смятах, че се занимаваме с минирани коли — каза Райън възможно най-спокойно. „0, по дяволите! И съдията ли?“ — Значи, ако ми се обадят от Конгреса, ще им кажа това, нали?

Мур се усмихна и стана.

— Ще трябва да свикнеш да си имаш работа с тях, Джак. Не е лесно, често пъти нещата не са никак приятни, но смятам, че ще откриеш как и те вършат някаква работа — по-добре от Фаулър и хората му, ако съдя по нещата, които чух сутринта.

— Срещата можеше да премине и по-добре, сър — призна си Райън. — Разбрах, че адмиралът е провел последната такава среща. Предполагам, че щеше да е по-добре да бях говорил с него, преди да замина.

— Не очакваме от теб да си идеален, Джак.

— Благодаря, сър.