Том Клэнси - Реална заплаха

— Върни ми шибания сапун бе, копеле такова!

— Педераст — небрежно отговори другият. Той беше обмислил добре репликата си.

Нанесоха му удар и той отвърна.

— Спирайте шибаните си истории. Излизайте оттук! — викна пазачът. В този момент още двама души се включиха в мелето. Единият знаеше защо го прави, а другият, младок за първи път в затвора, беше разбрал само, че трябва да го е страх и да се защитава. Верижната реакция веднага доведе до включването в боя на цялата баня. Пазачът отвън отстъпи и се развика за помощ.

Хенри и Харви се обърнаха с ножове, скрити в ръцете им. Рамон и Хесус гледаха боя, погледите им не бяха насочени където трябва. Двамата се стараеха да останат извън схватката, без да знаят, че е инсценирана.

Харви се зае с Хесус, а Хенри с Рамон.

Хесус така и не видя какво става, просто забеляза как някакъв кафяв силует се доближи като сянка и усети удар в гърдите си, последван от втори. Погледна надолу и видя кръв от дупка, стигаща до сърцето му — с всеки удар на сърцето му раните се разтваряха още, — а след това кафявата ръка отново го удари и към първите две кървави рани се прибави и трета. Той изпадна в паника и се опита да сложи ръка върху раните, за да спре кръвта, но не знаеше, че повечето от кръвта отива в перикарда, където причиняваше смъртта от спиране на сърдечната дейност поради съсирване. Падна назад, удари се в стената и се свлече на пода. Хесус умря, без да знае защо.

Харви, който знаеше, че е по-умният от двамата, пристъпи към по-бърз начин на убиване. Рамон само го улесни, като забеляза приближаващата се опасност и се извърна. Хенри го притисна към облицованата с плочки стена и удари острието си в слепоочието на мъжа, където знаеше, че костта е тънка като черупка на яйце. След като острието влезе, Хенри го развъртя наляво и надясно и нагоре и надолу два пъти. За няколко секунди Рамон се извива като уловена риба, а след това тялото му увисна подобно на безжизнена парцалена кукла.

Всеки от братята сложи оръжието си в ръката на своята жертва — не трябваше да се притесняват за пръстови отпечатъци в банята, — бутнаха телата едно до друго и се върнаха под душовете си, където започнаха енергично да се търкат взаимно, за да измият всяка частица кръв, която може да е попаднала върху телата им. По това време всичко утихна. Двамата, които се скараха за сапуна, си бяха стиснали ръце, извинили се на охраната и сега изпълняваха сутрешните си задължения. Парата продължаваше да замъглява помещението, а братята Патерсън старателно се доизмиха. Когато ставаше въпрос за веществени доказателства, към чистотата се отнасяха почти с набожност. След пет минути водата спря и мъжете започнаха да излизат.

Надзирателите преброиха хората — ако затворническите надзиратели могат да правят нещо, то е да броят — и се оказа, че са с двама по-малко, докато другите започнаха да се сушат и да се щипят по задниците, както правят затворниците в чисто мъжка среда. Единият надзирател надникна в отделението с душовете, готов да извика нещо на испански, който помнеше от гимназията, но под долния слой пара видя нещо, подобно на тяло.

— О, по дяволите! — Обърна се и изкрещя на другите надзиратели да се върнат. — Никой да не мърда, мамицата му! — извика той на затворниците.

— Какво има? — попита един глас.

— Хей, човече, след час трябва да съм в съда — изтъкна друг.

Братята Патерсън се избърсаха, обуха сандалите си и застанаха мълчаливо. Някои други заговорници вероятно щяха да си разменят доволни погледи — току-що бяха извършили идеално двойно убийство при наличието на полицай на три метра от тях, — но близнаците не трябваше да го правят. Всеки от тях знаеше точно какво мисли другият. Свобода. Бяха избягнали наказанието за едно убийство, като извършиха други две. Знаеха, че полицията ще играе честно. Лейтенантът е свестен, а свестните ченгета държат на думата си.

Слухът за смъртта на пиратите се разпространи със скорост, която би накарала всяка новинарска агенция да се почувства горда. Лейтенантът седеше на бюрото си и пишеше доклад по един случай, когато новината стигна до него. Кимна и се върна към неудобната задача да обясни как е разбита личната му радиокола и как са взети, един скъп радиотелефон, куфарчето му и, най-лошо, една пушка. Тя изискваше попълването на всевъзможни документи.

— Може би Бог по този начин ни казва, че е по-добре да си седи у дома човек и да гледа телевизия — отбеляза един от другите лейтенанти.