Том Клэнси - Реална заплаха

Лейтенантът от полицията не ходеше често на вечерните служби в баптистката черква „Грейс“, но този път го стори. Закъсня, това бе обичайно за него, въпреки че навсякъде караше служебната си радиокола. Спря в края на претъпкания паркинг, влезе и седна отзад, където със сигурност жалкото му пеене няма да се забележи. Петнадесет минути по-късно друга немаркирана кола спря до неговата. Един мъж излезе с щанга за гуми в ръка, разби стъклото на предната дясна врата и започна да сваля полицейското радио, пушката, закачена под арматурното табло, и пълното с веществени доказателства куфарче на пода. След по-малко от минута се качи обратно в колата си и си замина. Куфарчето щеше да се намери само ако братята Патерсън не спазеха обещанието си. Полицаите са честни хора.

Сутринта започваше както винаги, въпреки че Райън бе отсъствал цяла седмица. Шофьорът му се събуди рано и отиде с колата си до Ленгли, където взе служебния буик и документи за своя пътник. Те се намираха в метално куфарче с ключалка с комбинация и саморазрушаващо се устройство. Досега никой не се беше опитвал да си има работа с колата или пътниците й, но това не означаваше, че такова нещо никога няма да се случи. Шофьорът, човек от официалната охрана на ЦРУ, носеше собствения си деветкалибров пистолет „Берета 92-F“, а под таблото му се намираше и автомат „Узи“. Човекът беше се обучавал, в тайните служби и отлично можеше да защитава „шефа“ си, за какъвто смяташе директора на разузнавателния отдел. Но му се щеше и Райън да живееше някъде по-близо до Вашингтон или пък да трябваше да си плаща за всичкото возене. Мина по вътрешната страна на столичното околовръстно шосе, след което по детелината слезе на изток на пътя Мериленд 50.

Джак Райън стана в шест и тридесет — час, който му се струваше невероятно ранен сега, когато наближаваше четиридесетте — и извърши същите неща, които сутрин вършат повечето работещи хора, макар фактът, че е женен за лекарка, да означаваше, че закуската му е „здравословна“, а не каквато я харесва. Какво им е лошото на мазнините, на захарта и на консервантите?

Към шест и петдесет и пет приключи със закуската си, облече се и прегледа вестника до средата. Кати имаше задачата да заведе децата на училище. На излизане Джак целуна дъщеря си, но Джак младши се смяташе за твърде голям за такива глезотии. Буикът на ЦРУ тъкмо пристигаше, редовен и надежден, както се опитваха да бъдат и авиолиниите, и железопътният транспорт.

— Добро утро, доктор Райън.

— Добро утро, Фил. — Джак предпочиташе да отваря сам вратата си и се пъхна на дясната задна седалка. Най-напред щеше да дочете своя вестник „Уошингтън пост“, като завърши както винаги с комиксите и си остави Гари Ларсон 80 80 Американски автор на комикси. — Б. пр. за най-накрая. Ако хората от ЦРУ се нуждаят от нещо, то е ежедневната доза от комичната поредица „Далечният край“, най-популярния комикс в Ленгли. Не беше трудно човек да се досети защо е така. По това време колата се намираше обратно на Маршрут 50 сред натоварения поток за Вашингтон. Райън започна да се занимава с ключалката на куфарчето. След като го отвори, пъхна картата си за самоличност от ЦРУ, за да обезвреди разрушителното устройство. Документите в него бяха важни, но всеки нападател на колата в този момент би се интересувал повече от притежателя, отколкото от писмения материал, а в ЦРУ никой не си правеше илюзии за способностите на Райън — или всеки друг — да устоява на опити за измъкване на информация. Разполагаше с четиридесет минути, за да разбере нещата, случили се през денонощието — в случая през почивните дни, за да може да задава интелигентни въпроси на началниците на секции и на офицерите от нощното дежурство, които щяха да го информират, когато пристигне.

Прочитането на вестниците преди всичко останало винаги даваше благоприличен вид на официалните доклади на ЦРУ. Райън имаше съмнения относно журналистите — често пъти анализите им бяха погрешни, — но всъщност и те се занимаваха както и ЦРУ със събиране и разпространяване на информация. С изключение на някои твърде технически, обаче жизненоважни области — като контрола на въоръжаването, — работата им често пъти се равняваше, а понякога и превъзхождаше тази на обучените служители на правителството, които докладваха в Ленгли. Разбира се, един добър кореспондент в чужбина получаваше по-добра заплата, отколкото офицер от ръководен ранг и талантливите хора често пъти отиваха там, където има повече пари. Освен това на репортерите се позволяваше да пишат книги, а точно по този начин може да се печелят добри пари, както бяха направили през годините много московски кореспонденти. Райън знаеше от опит, че достъпът до секретна информация означаваше единствено достъп до източници. Дори на неговото ниво в ЦРУ той често пъти получаваше информация, която малко се различаваше от написаното в компетентните вестници. Само че Джак знаеше източниците на тази информация, което е важно за определянето на надеждността й. Там е тънката, но често пъти съществено важна разлика.