Том Клэнси - Реална заплаха

— Моят професионален съвет към клиентите ми е да приемат сделката, която съм обсъдил.

— Вашите клиенти ще откажат сделката. Утре сутринта вашите клиенти ще ви кажат да… как се казва? Да заложите всичко? — Мъжът се усмихна и заприлича на някаква опасна машина. — Това са нашите инструкции. Довиждане, мистър Стюарт. Мога да намеря вратата. — Машината си отиде.

Стюарт гледа към лавиците с книги няколко минути, преди да се обади по телефона. По-добре да свърши всичко сега. Няма смисъл да кара Давидоф да чака. Все още нямаше никакво публично съобщение, макар слуховете да се носеха. Зачуди се как ли ще приеме това прокурорът. Лесно можеше да се предвиди какво ще каже. „Мислех, че сме се споразумели!“ — ще бъде последвано от категоричното: „Добре, ще видим какво ще кажат съдебните заседатели!“ Давидоф ще мобилизира значителния си талант и във федералния окръжен съд ще се проведе епичен дуел. Но не това е целта на съдилищата — Това щеше да представлява очарователно и вълнуващо техническо упражнение по правна теория, но като повечето подобни упражнения щеше да има малко общо със справедливостта или неправдата, още по-малко общо с това, което реално се е случило на добрата яхта „Емпайър билдър“. И абсолютно нищо общо с правосъдието.

Мъри седеше в канцеларията си. Преместването в градската им къща се оказа просто формалност. Спеше там — повечето пъти, — но идваше в нея далеч по-рядко, отколкото в официалния си апартамент в лондонския квартал „Кенсингтън“, когато работеше като аташе в посолството на площад „Гровнър“. Не беше честно. Ако се съди по цената, която заплати, за да се върне във Вашингтон — града, който осигуряваше дом за правителството на САЩ и отказваше нормални жилища на служителите му, — би трябвало да го използва по-добре.

Разбира се, секретарката му не беше на работа в неделя и това означаваше, че Мъри трябва сам да вдига телефона. Обаждаха се по частната му секретна линия.

— Да, Мъри е на телефона.

— Марк Брайт се обажда. Станаха някои неща по делото на пиратите, за които трябва да знаеш. Адвокатът на обвиняемите преди малко се е обадил на прокурора. Отказва се от сделката, за която се бяха разбрали. Ще се бие; ще постави хората от бреговата охрана на свидетелската скамейка и ще се опита да провали целия случай въз основа на оная история, която са разиграли. Давидоф е разтревожен.

— Ти какво мислиш? — попита Мъри.

— Е, той ще започне цялото дело отново. Ако е необходимо, съсече хората от бреговата охрана — това е цената на правосъдието. Това са негови думи, не мои — изтъкна Брайт. Както много от агентите на ФБР, той също беше член на адвокатското съсловие. — Ако се позова на собствения си опит, а не на неговия, бих казал, че нещата наистина са зле, Дан. Давидоф го бива, искам да кажа, че е наистина добър пред съдебните заседатели — но и адвокатът, Стюарт, е същият. Местният клон на Агенцията за борба с наркотиците го мрази до смърт, но кучият син е много ефективен. Законът е доста объркан. Какво ли ще каже съдията? Всичко зависи от него. Присъдата на съдебните заседатели ще зависи от това какво ще каже и ще направи съдията. Нещата приличат на залог за следващото първенство по футбол сега, преди започването на сезона, а дори не се знае какво ще стане в Апелативния съд, след като делото приключи в Окръжния. Каквото и да става, онези от бреговата охрана ще бъдат прецакани. Лошо. Давидоф ще им пръсне задниците, дето го вкараха в тази каша.

— Предупреди ги — каза Мъри. Помисли си, че това е импулсивно изказване, но не беше така. Мъри вярваше в закона, но повече вярваше в правосъдието.

— Бихте ли повторили, сър?

— Те ни дадоха „Тарпон“.

— Мистър Мъри! — Вече не беше „Дан“. — Аз вероятно ще трябва да ги арестувам. Давидоф може да ги изправи пред съда и…

— Предупреди ги. Това е заповед, мистър Брайт. Предполагам, че местните полицаи имат добър адвокат. Препоръчайте този адвокат на капитан Вегенер и хората му.

Брайт се поколеба, преди да отговори:

— Сър, това, което току-що ми казахте, може да бъде счетено за…

— Марк, отдавна работя във ФБР. Може би прекалено дълго — каза Мъри уморено. — Но няма да стоя безучастно и да гледам как тези мъже попадат в капана за това, че ни помогнаха с постъпката си. Те ще трябва да поемат риска си пред закона, но, за бога, ще имат същите предимства, които имат и двамата бандити! Дължим им го. Запиши това като моя заповед и я изпълни.

— Слушам, сър. — Мъри можеше да предположи каква е останалата неизказана част от отговора на Брайт — „По дяволите!“