Том Клэнси - Реална заплаха

— Ало.

— Джак? Роб е на телефона.

— Как си, Роби?

— Току-що ме произведоха.

— Честито, полковник Джексън! Не си ли малко млад?

— На това му казват утвърдителна акция, та авиаторите да настигнат тъпите бюрократи. Виж какво, аз и Сиси идваме към Анаполис. Може ли да се отбием до вас?

— По дяволите, да. Какво ще кажеш за обед?

— Сигурен ли си, че няма да те притесняваме? — попита Джексън.

— Роби, престани — отговори Райън. — Откога си ми толкова скромен?

— Откакто ти стана важна личност.

— Майната ти!

— Става ли да дойда след около час?

— Да. По това време ще съм свършил с тревата. До скоро виждане, приятел. — Райън прекрати разговора и се обади до дома си, в който имаше три линии. Набра линията за далечни разговори. За работата си имаше нужда от линия във Вашингтон. Кати се нуждаеше служебно от връзка с Балтимор, а имаха и трета, местна линия, за други неща.

— Ало? — отговори Кати.

— Роб и Сис идват у дома за обед — каза на жена си Джак. — Какво ще кажеш за хот-дог на грила?

— Косата ми е в ужасно състояние! — обяви Каролайн Райън.

— Добре, и нея ще я сложа на грила. Можеш ли да ми приготвиш брикетите? Би трябвало да свърша след двадесетина минути.

Всъщност отидоха малко повече от тридесет минути. Райън вкара косачката в гаража до своя „Ягуар“ и влезе в къщата, за да се измие. Трябваше и да се обръсне. Тъкмо приключи, когато Роби спря пред къщата.

— Как, по дяволите, дойде толкова бързо? — запита Джак. Той все още носеше омазаните си рязани джинси.

— Предпочитате ли да бях закъснял, доктор Райън? — попита Роби, когато излязоха с жена си от колата.

Кати се появи на вратата. Размениха си целувки и ръкостискания, докато си разказваха какво са правили след последния път, когато са били заедно. Кати и Сиси влязоха в хола, а Джак и Роби взеха хот-договете и излязоха на терасата. Жарта все още не беше готова.

— Е, как ти харесва да си полковник?

— Ще бъде още по-добре, като започнат да ми плащат толкова, колкото всъщност струвам. — Произвеждането значеше, че Роби може да носи четирите нашивки на полковник, но все още получаваше заплатата на подполковник. — Назначават ме и на командирска работа Адмирал Пейнтър ми каза това снощи.

— Страхотен си! — Джак потупа Роби по рамото. — Това е следващата голяма стъпка, нали?

— Стига да не си настъпя пишката. Военноморските сили дали, военноморските сили взели. Ще липсвам година и половина което означава, че трябва да се откажа от част от прекрасното си турне из Пентагона, приятел. — Роби замлъкна за момент, а след това стана сериозен. — Не за това съм дошъл.

— О?

— Джак, какво правите вие в Колумбия?

— Роб, не зная.

— Виж, Джак, сериозно ще говорим, нали? Секретността по тази операция не струва нищо. Знам, че имате правила, според които човек знае толкова колкото трябва, но моят адмирал е малко ядосан, че използвате неговия инвентар, без да му кажете.

— Кой е той?

— Джош Пейнтър — отговори Джексън. — Срещали сте се на „Кенеди“, не си ли спомняш?

— Кой ти каза!

— Един надежден източник. Аз мислих за това. По онова време се говореше, че Иван е загубил една подводница и че ние им помагаме да я намерят. Но нещата загрубяха за известно време, което обяснява защо моят втори пилот трябваше да претърпи мозъчна хирургия и моят „Томкет“ се нуждаеше от три седмици, преди да може отново да лети. Предполагам, че тогава нещата бяха по-различни, отколкото изглеждаше на пръв поглед, пък и вестниците не писаха. Жалко, че не мога да чуя каква е историята. Както и да е, за малко ще оставим тази работа. Ето защо съм тук: Онези две къщи на наркобароните, дето бяха взривени — бомбите дойдоха от един щурмови бомбардировач със среден обсег „А-6Е Интрудър“, собственост на военноморските сили на Съединените щати. Аз не съм единственият, който разбра. Не знам кой е приготвил операцията, но секретността не струва пукната пара, Джак. Имаш и тълпа леки пехотинци, които тичат из джунглата. И това се знае. Може би не можеш да ми разкажеш какво става. Добре, информацията е поверителна и прочие, не можеш да ми речеш нищо, но аз ти казвам, Джак, това се разчува и някои хора в Пентагона ще се разгневят много, когато новината излезе в новините. Празноглавецът, разпоредил тази операция, много е закъсал и отвисоко се чува, че ние, момчетата в синьозелените костюми, няма, повтарям, няма този път да оперем пешкира.

— Успокой се, Роб. — Райън отвори една кутия бира за Роби и една за себе си.