Том Клэнси - Реална заплаха

— Да извикаме ли Йенсен тук? — почуди се Роби.

— Помислих за това. Много е очевидно. Може да причини твърде много неприятности на Йенсен. Но трябва да открия откъде, по дяволите, е получил заповедите си. „Рейнджър“ ще бъде в морето още десет дни, така ли?

— Така мисля, сър.

— Това трябва да е работа на ЦРУ — тихо отбеляза Джош Пейнтър. — Разрешено е от по-високо, но трябва да е тяхна работа.

— Не обещавам нищо, сър, но имам приятел, който е на много висок пост там. Аз съм кръстник на едно от децата му.

— Кой е той?

— Джак Райън.

— О, да. Познавам го. Той беше с мен на „Кенеди“ за ден-два, когато… ти трябва да си спомняш това пътуване, Роб. — Пейнтър се усмихна. — Точно преди да те улучат с ракетата. По това време той пътуваше на самолетоносача „Инвинсибъл“.

— Какво! Джак тогава е бил на борда? Но защо, по дяволите, не е дошъл да се видим?

— Ти така и не си разбрал за какво се отнасяше тази операция, нали? — Пейнтър поклати глава, замислен за случая „Червеният октомври“ — Може би той ще може да ти разкаже. Аз не мога.

Роби прие това, без да задава въпроси, и се върна към проблема, който сега разглеждаха.

— Тази операция има и сухоземна част, адмирале — каза той и продължи да обяснява още няколко минути.

— Чарли Фокс — обади се Пейнтър, след като Роби свърши. Това беше кратката и обезмърсена версия на израз, появил се в морската пехота като обозначение на объркана и саморазпадаща се военна операция: посрана работа 79 79 Charlie-Fox. Евфемизъм за вулгарния израз Cluster fuck — армейски израз за провал. — Б. пр. . — Робърт, натовари се на първия самолет за Вашингтон и кажи на приятеля си, че неговата операция отива по дяволите. Господи, няма ли да поумнеят онези клоуни от ЦРУ! Ако се разчуе, а според това, което ми казваш, то сигурно ще стане, ужасно ще ни навреди. Ще навреди на цялата страна. Нямаме нужда от такива неща, не през изборна година с такъв задник като Фаулър. Кажи му също, че следващия път, когато ЦРУ решат да си играят на войници, може да им е от полза, ако предварително попитат някой, който разбира от тези неща.

Картелът имаше много хора, свикнали да носят оръжие, и бяха необходими само няколко часа да ги съберат. Кортес беше определен за ръководител на операцията. Щеше да координира действията от село Ансерма в центъра на областта, където, изглежда, работеха групите „наемници“. Разбира се, той не каза на шефа си всичко, което знаеше, нито пък разкри напълно целта си. Картелът беше корпоративно предприятие. Почти триста души — от слугите на всички шефове — дойдоха с коли, камиони и автобуси. Всички бяха в добро състояние и свикнали с насилието. Присъствието им тук намаляваше охраната на останалите шефове. Това щеше да даде на Ескобедо значително предимство при опита му да открие кой от неговите колеги играе на „власт“, докато Кортес се разправя с „наемниците“. Той възнамеряваше съвсем сериозно да намери американските войници и, разбира се, да ги избие до един. Но нямаше повод да бърза особено много с това. Феликс подозираше, че си има работа с елитни войски, вероятно дори американски зелени барети, страховити противници, към които се отнасяше с необходимия респект. Трябваше да се очакват загуби в редиците на хората му. Феликс се чудеше колко души трябва да жертва, за да промени цялостното равновесие на силите в Картела в своя полза.

Разбира се, нямаше смисъл да обяснява каквото и да е на събралото се множество. Тези сурови, брутални мъже бяха свикнали да размахват оръжието си като самураите от японските филми, които обичаха да гледат. И точно като актьорите, играещи ролята на убийци, тези мъже бяха свикнали да виждат пред себе си хора, свиващи се от страх пред всемогъщите, непобедими воини на Картела, въоръжени с автомати АК-47 и движещи се наперено по улиците на селото. „Комична сган“ — помисли си Кортес.

Всичко беше наистина доста комично. На Кортес не му пукаше. Щяха да проведат едно забавно, приятно учение. Както преди половин хилядолетие, когато варварите са връзвали мечка в яма и са пускали кучета срещу нея. Мечката е умирала и въпреки че за кучетата това е било много тежко изпитание, човек винаги може да си намери нови. Новите кучета ще бъдат обучени другояче, да бъдат верни на нов стопанин… След миг Кортес осъзна, че това ще бъде чудесно. Щеше да играе игра с хора вместо с мечки и кучета, игра, която не е играна от времето на Цезар. Разбра защо някои от наркобароните се намираха на местата си. Такава сила, прилична на Божията, е пагубна за душата. Трябва да го запомни. Но най-напред трябваше да свърши някои работи.