Том Клэнси - Реална заплаха

— Джак, ние сме приятели и това няма да промени отношенията ни. Зная, че никога не би направил нещо толкова тъпо, но…

— Не зная за какво говориш. Мамицата му, не зная, разбираш ли? Миналата седмица бях в Белгия и им казах, че не зная. В петък сутринта ходих в Чикаго при оня, Фаулър, и казах на него и адютантката му, че не зная. Казвам и на теб: не зная.

Джексън замълча за момент.

— Ако това го казваше друг, щях да го нарека лъжец. Защото знам каква е новата ти работа, Джак. Твърдиш, че говориш сериозно? Честен ли си, Джак?

— Давам ти думата си, полковник, не зная нищо.

Роби пресуши бирата си и сплеска кутията.

— Все същата история! — каза той. — Изпратили сме хора там да убиват и може би и тях ги избиват, а никой не знае нищо. Господи, не обичам да съм шибана пионка. Нямам нищо против да рискувам, но е добре да се знае за какво.

— Ще направя всичко по силите си, за да разбера.

— Добра идея. Наистина не са ти казали какво става, а?

— Нищичко, но, по дяволите, аз ще разбера. Може би е добре да дадеш един съвет на шефа си — добави Джак.

— Какъв?

— Да си мълчи, докато не ти се обадя.

Съмненията на братя Патерсън за това, което трябваше да правят, отпаднаха в събота следобед. Сестрите Грейсън дойдоха в деня за посещения и седнаха срещу мъжете си — никоя двойка нямаше проблеми да разбере кой кой е — и обявиха непресъхващата си любов към мъжете, които ги бяха освободили от сводника им. Вече не ставаше въпрос просто за излизане от затвора. Окончателното решение взеха на връщане към килията си.

Хенри и Харви заемаха една килия, предимно от съображения за сигурност. Ако ги разделяха, те можеха да разменят килиите си така просто, както и ризите си — служителите в затвора знаеха, че братята Патерсън са умни гадове — и по някакъв начин да объркат всичко. Допълнително предимство бе, че братята не се биеха помежду си, което беше необичайно за останалите обитатели на затвора. Фактът, че те не вдигаха врява и не създаваха проблеми, им позволяваше да живеят в мир.

По принцип затворите са сгради, проектирани да издържат на неправилна експлоатация. Подовете са от гол армиран бетон, защото килимите или балатумите биха били разкъсани, за да се запали с тях огън, или заради друга щуротия. Твърдият, гладък бетонен под представляваше добра повърхност за острене. Всеки от братята имаше по едно парче здрава тел от леглото. Все още никой не е измислил затворническо легло, което не изисква метални части, а от метал се получават хубави оръжия. В затвора такива оръжия се наричат шило — грозна дума, която напълно подхожда на предназначението им. Според закона затворите не могат да бъдат просто клетки, в които затворниците да се затварят като животни в зоопарк. Затова и този затвор имаше цех за ръчен труд. Съдиите от десетки години твърдят, че незаетото съзнание е работилницата на дявола. Фактът, че дяволът вече се намира в съзнанието на престъпника, означава просто, че цеховете за ръчен труд осигуряват инструменти и материали за направата на по-ефективни шила. В случая всеки от братята имаше малко набраздено парче дърво за дръжка, обвито с електроизолационна лента. Хенри и Харви се редуваха, като единият търкаше шилото си по пода, за да изостри върха като игла, докато другият стоеше на пост, за да наблюдава за приближаващи се „униформи“. Работеха с висококачествена тел и наострянето им отне няколко часа, но хората в затвора имат доста свободно време. Когато свършиха, поставиха парчетата тел в канала на дръжките — като по чудо каналът, прорязан на фрезата в цеха, бе голям точно колкото трябва. Изолационната лента закрепи метала на място и сега всеки от братята имаше петнадесетсантиметрово острие, с което можеше да се нанесе дълбока пробивна рана в човешко тяло.

Скриха оръжията си — затворниците го правят много ефективно — и обсъдиха тактическите проблеми. Всеки випускник на школа за терористи или партизани би останал впечатлен. Въпреки че използваха груб език и в дискусията им липсваше техническият жаргон, предпочитан от обучени професионалисти в областта на бойните действия в населени места, братята Патерсън много ясно разбираха идеята на мисията. Наясно бяха с принципа на тайното приближаване, важността на маневрите за отклоняване на вниманието и знаеха как да очистят мястото след успешното изпълнение на мисията. За да постигнат всичко това, те очакваха мълчаливата подкрепа на останалите пандизчии, а затворите, макар и места с лоша слава и много жестокост, си остават общности на мъже. Затова пиратите определено не се ползваха с популярност, докато братята Патерсън стояха много високо в йерархичната стълбица като сурови, „честни“ престъпници. Освен това всички знаеха, че те не са хора, на чийто път можеш да застанеш, което окуражаваше сътрудничеството и обезкуражаваше доносниците.