Том Клэнси - Реална заплаха

Затворите са и места с хигиенични правила. Тъй като криминалните престъпници често пъти са хора, които не желаят да се къпят, както и да мият и почистват зъбите си, и тъй като такова поведение води до епидемии, ходенето на баня е ненарушимо правило. Братята Патерсън разчитаха на това.

— Какво искате да кажете? — попита човекът с испански акцент мистър Стюарт.

— Искам да кажа, че ще излязат след осем години. Като се има предвид фактът, че са убили четиричленно семейство и са били заловени на местопрестъплението с голямо количество кокаин, това е адски добра сделка — отговори адвокатът. Не обичаше да се занимава със служебни въпроси в неделя и особено много не харесваше да обсъжда подобни неща с този човек в собствената си къща, когато семейството му се намираше в задния двор, но беше избрал да работи с наркотрафиканти. При всеки случай си казваше най-малко по десет пъти, че е бил глупак да се наеме първия път. Тогава го измъкна, защото служителите от Агенцията за борба с наркотиците объркаха нещо с разрешението за обиска, което омаловажи всички веществени доказателства, и делото отпадна поради класическата „правна техническа подробност“. Този успех, от който изкара петдесет хиляди долара за четири дни, му създаде „име“ сред наркотрафикантите, които имаха толкова пари, че да могат да си палят печките с тях — или да наемат добри адвокати. Не беше лесно да им откаже човек. Те наистина го плашеха. Убивали бяха адвокати, които са ги разочаровали. А плащаха толкова добре, че той имаше време да използва таланта си И за защита на бедни клиенти, които не можеха да си плащат. Поне това беше един от аргументите, които използваше в безсънните нощи, за да оправдава работата си с тези животни.

— Виж какво, онези искаха да ги настанят на електрическия стол или, най-малкото, да им дадат доживотна присъда. Аз намалих присъдата на двадесет години, като ще излязат след осем. 3 бога, та това е адски добра сделка.

— Мисля, че можеш да направиш още — отговори човекът с безизразно лице и глас, толкова лишен от чувства, че приличаше запис от някаква машина. И това го правеше доста страшен за адвоката, който никога не бе притежавал или стрелял с пистолет.

Ето я и другата страна на уравнението. Те не бяха го наели просто така. Някъде имаше друг адвокат, който ги съветваше, без да се ангажира пряко. Това е обикновена мярка за сигурност. И, разбира се, съвсем нормално от професионална гледна точка е човек да чуе мнението и на друг. Това означаваше, че по специалните дела наркотрафикантите могат да проверяват дали техният адвокат не прави някаква уговорка с държавата, което не е непозната практика в родината им. И какъвто беше случаят сега, биха казали някои хора. Стюарт можеше да изиграе картите си с информацията, която имаше от хората от бреговата охрана, като заложи на вероятността за прекратяване на цялото дело. Прецени, че шансът за това е петдесет процента. Стюарт беше добър, дори отличен в съдебната зала, Давидоф също, а няма адвокат на света, който би могъл да предскаже реакцията на съдебните заседатели — хора от Алабама, привърженици на закона и реда — в случай като този. Човекът в сянка, който даваше информация на тоя тип, не беше толкова добър в съдебната зала, колкото Стюарт. Адвокатът си помисли, че другият вероятно е някой теоретик, сигурно университетски професор, допълващ доходите си с неофициална консултантска дейност. Който и да е той — или тя? — Стюарт инстинктивно го мразеше.

— Ако направя това, което искате от мен, рискуваме да проиграем цялото дело. Те наистина могат да седнат на стола. — Това щеше да означава и разбиването на кариерите на хора от бреговата охрана, допуснали грешка, но несъизмерима с онова, което клиентите му със сигурност бяха сторили. Като адвокат той имаше етичното задължение да осигури на клиентите си възможно най-добрата защита пред закона, спазвайки стандартите за професионално поведение, но преди всичко съблюдавайки обхвата на познанията и опита си. И според инстинкта си, толкова реален и важен, че не можеше да се измери. Точно как адвокатът балансира дълга си на тази везна с три блюда, беше предмет на безкрайни уроци в школата по право, но отговорите, до които достигаха в подобните на театър зали за лекции, винаги бяха по-ясни, отколкото получените в реалния свят на правото, далеч от зелените дворове на университета.

— Те могат и да бъдат освободени.

„Той мисли за повторно обжалване“ — досети се Стюарт. Наистина съветите му идваха от теоретик.