Том Клэнси - Реална заплаха

— Има ли по това дело нещо друго, за което се нуждаеш от помощта ни?

— Не, сър. Веществените доказателства са в съда. От тази страна делото е непробиваемо. Проверката на дезоксирибонуклеиновата киселина съответства на пробите от семенната течност с тази на подсъдимите, кръвта съвпада с тази на две от жертвите. Съпругата е била кръводарител и намерихме четвърт литър от кръвта й в един хладилник на Червения кръст. Другата кръв е на дъщерята. Давидоф може да приключи делото само въз основа на тези два довода.

Новата технология за сравняване на дезоксирибонуклеиновата киселина бързо се превръщаше в едно от най-смъртоносните оръжия на ФБР за пред съда. Двама мъже от Калифорния, които смятаха, че са извършили идеалното изнасилване с убийство, сега разсъждаваха над необходимостта да посетят газовата камера благодарение на работата на двама биохимици от ФБР и на сравнително евтината лабораторна проба.

— Ако имаш нужда от нещо, веднага ми се обади. Това дело е пряко свързано с убийството на Емил и разполагам с всичко необходимо.

— Разбрано, сър. Съжалявам, че трябваше да ви притеснявам в неделя.

— Има защо. — Позволи си тази малка шега, за да се посмее, след като затвори телефона. Мъри се завъртя на стола си, за да погледне през прозореца към авеню „Пенсилвания“. Неделният следобед беше приятен и хората се движеха надолу-нагоре по президентския булевард като пилигрими, спираха се по пътя си, за да си купуват сладолед и тениски с къси ръкави от търговците. По-надолу по улицата, зад Капитолийския хълм, в районите, които туристите внимателно избягваха, имаше други места, където ходеха други хора и също като пилигрими се спираха, за да си купуват разни неща.

— Шибани наркотици — тихо отбеляза той. — Още колко ли щети ще нанесат?

Заместник-директорът по оперативните въпроси също се намираше в канцеларията си. За два часа от „Променлива“ бяха постъпили три сигнала. Е, не беше съвсем неочаквано противникът да реагира. Реагираха по-бързо и — изглежда — по-организирано, отколкото той очакваше, но не беше пропуснал предварително да обмисли такава ситуация. Цялата идея на използването на войниците в края на краищата се основаваше на уменията им на бойното поле… както и на анонимността им. Ако беше избрал зелени барети от центъра „Дж.Ф.Кенеди“ за обучение по военни действия със специални методи във Форт Браг, Северна Каролина, или рейнджъри от Форт Саут, Джорджия, или пък бойци от новата група за специални операции в Макдил, щеше да има твърде много хора от една и съща мажа общност. Такова нещо би се забелязало. Но леките пехотинци имаха четири почти пълни и пръснати нашироко дивизии, повече от петдесет хиляди мъже от Ню Йорк до Хавайските острови със същите умения като на командосите от групите за специално предназначение, а пращането на четиридесет души измежду четиридесет хиляди е почти незабележимо. Някои ще бъдат загубени. Знаеше го, когато започна десантът, със сигурност това бе известно и на войниците. Те са материално имущество, а понякога то се изразходва. Такова определение е сурово, но е реалистично. Ако пехотинците искаха безопасен живот, нямаше да изберат тази професия, нямаше всеки от тях да се е презаписал в армията поне по веднъж и доброволно да се заеме с работа, за която е обяснено, че представлява потенциална опасност. Те не бяха правителствени чиновници, захвърлени в джунглата с нареждането да се оправят сами. Бяха професионални войници, които знаеха резултата.

Или поне така смяташе Ритър. „Но — помисли си той, — ако ти не знаеш резултата, как могат да го знаят те?“

Най-смахнатото от всичко беше, че операцията се изпълнява точно според плана — поне на бойното поле. Отличната идея на Кларк да предизвика война в Картела с помощта на няколко несвързани помежду си жестоки деяния, изглежда, даваше резултат. Иначе как може да се обясни опитът да се направи засада на Ескобедо? Ритър установи, че дори се радва, дето Кортес и шефът му са избягали. Сега щеше да има отмъщения, объркване и хаос, от които ЦРУ може да се разграничи и да прикрие следите си.

Ритър беше сигурен, че вместо отговор на журналистическите въпроси, които щяха да ги засилят следващия ден, ЦРУ биха се удивили: „Кой, ние ли?“ Всъщност той се изненадваше от факта, че все още не са започнали. Но сега парчетата от картината се разделяха, вместо да се събират. Бойната група на „Рейнджър“ щеше да отплава обратно на север, като продължи флотското си учение по време на бавното завръщане обратно към Сан Диего. Представителят на ЦРУ вече се намираше извън кораба, на път за дома с втората и последна видеокасета. Оставащите „учебни“ бомби ще бъдат пуснати в морето срещу бракувани спасителни салове като на нормално учение по бомбардиране. Никой няма да забележи, че не са били официално изписани от военноморската база за изпитване на оръжие в Калифорния. Ами ако се установи? Ще станат няколко обърквания с документацията — това се случваше постоянно. Не, единствената проблематична част са войниците на бойното поле. Можеше да се разпореди незабавно да ги изведат оттам. Но по-добре е да ги остави на място още няколко дни. Може да има още работа за тях и докато внимават, няма страшно. Противникът не е чак толкова добър.