Том Клэнси - Реална заплаха

— Сега ще ми кажете, че ако знаех това, което знаете вие, щях да мисля по друг начин, така ли? — попита Фаулър.

— Не, сър. Не използвам този аргумент. Той звучи и намирисва на куп лайна Вие или ми вярвате, или не. Аз мога само да излагам доводи, но не и да ви убедя. Може би понякога греша — призна Джак, като се поуспокои. — Само мога да ви дам най-доброто, с което разполагам. Може ли и аз да ви дам един урок, сър?

— Казвайте.

— Светът не винаги е такъв, какъвто искаме да бъде, но желанията не го променят.

Фаулър се развесели.

— Значи трябва да ви слушам дори когато грешите? Ами ако зная, че грешите?

Можеше да последва прекрасна философска дискусия, но Райън знаеше кога е победен. Току-що беше загубил деветдесет минути. Може би трябва да направи последен опит.

— Губернаторе, по света има тигри. Веднъж видях дъщеря си близо до смъртта в болницата, защото един човек, който ме мразеше, се опита да я убие. Това не ми харесваше, опитах се да отстраня всичко с пожелания, но не стана. Може би съм научил един неприятен урок. Надявам се, че никога няма да ви се наложи и вие така да се учите.

— Благодаря ви. Желая ви приятен ден, доктор Райън.

Райън събра документите си и излезе. Всичко му се струваше като нещо, смътно запомнено от Библията. Срещнаха се и не се познаха с човека, който може да бъде следващият президент на страната му. В по-голяма степен беше смутен от реакцията си на това: „Майната му.“ Потвърдил бе наблюденията на Фаулър. Що за тъпа мисъл.

— Отпусни му края, големи братко! — каза Тим Джексън. Роби отвори едното си око и видя Тими, облечен в шарената си униформа и с обувки. — Време е за сутрешното ни тичане.

— Помня как ти сменях пелените.

— Първо трябва да ме хванеш. Хайде, имаш пет минути за подготовка.

Полковник Джексън се усмихна на брат си. Беше в много добра форма, а освен това и майстор по кендо.

— Ще ти набия задника в земята.

„Гордостта предшествува погибелта 78 78 Стария завет: Притчи, глава 16:18. — Б. пр. “ — помисли си капитан Джексън. Щеше му се да падне. Така може би щеше да има възможност да си почине няколко секунди. Когато той започна вече да залита, Тими забави крачка.

— Печелиш — изпъшка Роби. — Вече няма да ти сменям пелените.

— Хей, ние изминахме едва две мили.

— Един самолетоносач е дълъг само триста метра!

— Да, и предполагам, че стоманената палуба се отразява зле и на коленете. Хайде, върнете се и пригответе закуската, сър. Аз имам още две мили.

— Слушам, сър. — „Къде ли са ми прътите за кендо? — помисли си Роби. — Все още мога да му нашаря задника на кендо!“

Изминаха пет минути, докато Роби намери пътя до ергенската квартира на брат си. Мина покрай няколко офицери, които се връщаха или отиваха да тичат, и за първи път в живота си Роби се почувства остарял. Не беше честно. Той е един от най-младите полковници във военноморския флот и все още адски добър летец. А знаеше и как да приготвя закуска. Всичко се намираше на масата, когато Тими се върна.

— Не се притеснявай, Роб. Аз с това си изкарвам прехраната. Не мога да карам самолети.

— Млъквай и си пий сока.

— Къде, по дяволите, каза, че си сега?

— На „Рейнджър“ — това е самолетоносач, момче. Наблюдавам операциите край брега на Панама. Днес следобед шефът ми пристига в Монтерей и аз трябва да се срещна там с него.

— Там, където избухват бомбите — каза Тими, като мажеше масло на филията си.

— Имаше ли нова бомба снощи? — попита Роби. Е, в това имаше смисъл.

— Изглежда, сме очистили още един пласьор на наркотици. Приятно е да се види, че най-после ЦРУ или някой друг е добил малко смелост. С радост бих научил как вкарват бомбите.

— Какво искаш да кажеш? — попита Роби. Нещо не беше наред.

— Роб, аз зная какво става. Там долу има от нашите хора.

— Тим, объркваш ме.

Младши лейтенант Тимоти Джексън от пехотата се наведе през масата по характерния за младите офицери заговорнически начин.

— Виж какво, зная, че това е тайна, но, по дяволите, колко умен трябва да е човек? Един от моите хора сега е там. Досети се, човече. Един от най-добрите ми хора изчезва, не се явява където трябва — където армията смята, че трябва да бъде, за бога. Говори испански. Също такива са и другите, които изчезнаха по особен начин. Муньос от разузнавателния батальон, Леон и още двама, за които чух. Всички говорят испански, нали? След това изведнъж се започна сериозно трепане долу в страната на бананите. Хей, колко умен трябва да е човек?