Том Клэнси - Реална заплаха

Той беше строен човек, висок метър и осемдесет, с кафяви очи и коса, показваща първите признаци на посивяване над ушите. Беше и предпазлив. Америка изисква много от своите кандидати за президенти. В сравнение с това първоначалното обучение в морската пехота представляваше дреболия. Райън седеше срещу човек, по-възрастен от него с почти двадесет години, живял през последните шест месеца с твърде много кафе и лоша храна на политическите обеди, но все пак намирал начин да се усмихва на лошите шеги на хора, които не харесва, и най-забележително от всичко, да прави така, че реч, произнасяна най-малко четири пъти на ден, да звучи по нов, свеж и вълнуващ начин на всеки слушател. Райън си помисли, че също така Фаулър разбира от външна политика толкова, колкото Райън от общата теория за относителността на Айнщайн, а той не знаеше много за нея.

— Предполагам, че вие сте доктор Джак Райън. — Фаулър вдигна поглед от сутрешния си вестник.

— Да, сър.

— Извинете ме, че не ставам. Миналата седмица си навехнах глезена и ме боли ужасно много. — Фаулър махна с ръка към бастуна зад себе си. Джак не го видя на сутрешните новини. Този човек произнесе встъпителната си реч и танцува по сцената… с отекъл глезен. Имаше воля. Джак се приближи, за да се ръкува е него.

— Чувам, че сте временен заместник-директор по въпросите на разузнаването.

— Извинете ме, губернаторе, но званието е заместник-директор по разузнаването. Това означава, че за момента ръководя един от главните отдели на ЦРУ. Останалите са Оперативен, Научен, Технологичен и Административен. Казват му „админ“. Хората от Оперативния събират данни по старомодния начин, те са истинските шпиони от бойните полета. Момчетата от Научния и Технологичния отдел провеждат спътниковите програми, както и други научни неща. Хората от разузнаването се опитват да разберат какво ни дават Оперативният, Научният и Технологичният отдел. Това се опитвам да правя аз. Истинският заместник-директор е адмирал Гриър, а той е…

— Чух за това. Много лошо. Разбрах, че е много хубав човек. Дори враговете му твърдят, че е честен. Това може би е най-добрият комплимент, който може да получи човек. Какво ще кажете за една закуска? — Фаулър изпълни първото изискване за политическия живот. Беше приятен. Беше очарователен.

— Звучи ми добре, сър. Мога ли да ви помогна?

— Не. Ще се справя сам. — Фаулър използва бастуна, за да изправи. — Вие сте бивш морски пехотинец, бивш борсов посредник, бивш преподавател по история. Зная за историята с терористите отпреди няколко години. Моите хора, би трябвало да кажа моите информатори — добави с усмивка той, — ми казват, че много бързо сте се изкачили по стълбата на ЦРУ, но не ми казват защо. Това го няма и в пресата. И ме озадачава.

— Ние пазим някои тайни, сър. Нямам правото да разисквам всички неща, които може да искате да знаете. В случая трябва да разчитате на други да ви говорят за мен. Аз не съм обективен.

Губернаторът поклати любезно глава.

— Вие и Ал Трент сте се сдърпали много кофти преди известно време, но той разказва за вас неща, които ще ви накарат да се изчервите. Как става това?

— Ще трябва да питате мистър Трент, сър.

— Питах го. Не казва нищо. Но той не ви харесва много.

— Нямам право да обсъждам този въпрос. Съжалявам, сър. Ако спечелите изборите през ноември, ще можете да разберете това. — Как да обясни, че Ал Трент беше помогнал на ЦРУ да уреди бягството на един директор от КГБ, за да бъде квит с хората, които бяха вкарали много близък негов приятел от Русия в трудов лагер. Дори ако можеше да разкаже тази история, кой ли щеше да му повярва?

— И наистина разгневихте Бет Елиът снощи.

— Сър, искате ли да говорите с мен като с политик, какъвто не съм, или като с такъв, какъвто съм.

— Казвай направо, синко. Това е едно от най-редките удоволствия, които може да има човек в моето положение. — Райън напълно пропусна сигнала.

— Според мен доктор Елиът е арогантна и нахална. Не съм свикнал да ме дразнят така. Може би й дължа извинение, но може би и тя трябва да ми се извини.

— Тя иска задника ти, а кампанията дори не е започнала. — Тази забележка бе изказана през смях.

— Той принадлежи на друг, губернаторе. Може би тя ще има възможност да го рита, но не може да го има.

— Никога не се кандидатирайте за обществена служба, доктор Райън.

— Не ме разбирайте неправилно, сър, но няма начин някога да се подложа на това, което понасят хората като вас.