Том Клэнси - Реална заплаха

— Вижте какво, докторе, вие сте тази, която ме завари на излизане от банята. Имам две деца и съпруга, която между другото също е завършила в Бенингтън. Не съм Джеймс Бонд и не си губя времето. Ако искате да ми кажете нещо, бъдете достатъчно любезна и ми го кажете. В движение съм вече цяла седмица, изморен съм и се нуждая от сън.

— Винаги ли сте толкова неучтив?

„Господи!“

— Доктор Елиът, ако искате да играете с големите във Вашингтон, знайте, че първият урок е „Бизнесът си е бизнес“. Ако искате да ме питате нещо, питайте ме.

— Какво, по дяволите, правите в Колумбия — сопна му се тя.

— За какво говорите? — попита с по-умерен тон Джак.

— Знаете за какво говоря. Сигурна съм.

— В такъв случай бихте ли опреснили паметта ми?

— Още един от наркобароните е взривен — каза тя, като нервно погледна нагоре и надолу по коридора, сякаш някой би си помислил, че се пазари за нещо. Случваше се често по време на политически кампании, а Е.Е. не беше физически непривлекателна.

— Не зная нищо за такава операция, провеждана от американското правителство или от някой друг. Искам да кажа, че по този въпрос информацията е равна на нула. Повярвайте ми, дори ако човек стане служител на ЦРУ, не научавате автоматично всичко, което се случва на всяка скала, локва или хълм по света. Какво казват по новините?

— Но вие трябва да знаете — възрази Елизабет Елиът. Сега изглеждаше объркана.

— Доктор Елиът, преди две години написахте книга за това колко всепроникващи сме ние. Тя ми напомни за една стара еврейска история. Един стар евреин в царска Русия, който имал две кокошки и грохнал кон, четял вестника на антисемитите — нали се сещате, жидовете правят това, жидовете правят онова. Негов съсед го запитал защо е взел вестника, а старецът отговорил, че е приятно да види колко е силен. Такава беше и книгата ви, моля да ме извините, но имаше един процент факти и деветдесет и девет процента нападки. Ако наистина искате да знаете какво можем да правим и какво не, аз съм в състояние да ви кажа някои неща, без да навлизаме в сферата на секретното. Обещавам ви, че ще останете толкова разочарована, колкото редовно се чувствам и аз. Ще ми се да имахме половината от силите, които вие мислите, че имаме.

— Но вие сте убивли хора.

— Искате да кажете лично аз ли?

— Да!

„Това може би обяснява поведението й“ — помисли си Джак.

— Да, убивал съм хора. Някой ден ще ви разкажа и за кошмарите си. — Райън замълча. — Дали се гордея с това? Не. Дали се радвам, че го сторих? Да, радвам се. Ще попитате защо. Моят живот, животът на жена ми и на дъщеря ми, както и на други невинни хора бяха застрашени по онова време. Направих каквото трябваше, за да защитя себе си и другите. Помните обстоятелствата, нали?

Елиът не прояви интерес.

— Губернаторът Фаулър иска да се срещне с вас в осем и петнадесет.

„Шест часа сън“ — означаваше това за Райън.

— Ще бъда там.

— Той ще ви разпитва за Колумбия.

— В такъв случай може да наберете малко точки пред шефа си, като малко по-рано му дадете отговора: Не зная.

— Ако той спечели, доктор Райън, вие сте…

— Вън ли? — мило й се усмихна Джак. — Знаете ли, това е като в лош филм, доктор Елиът. Ако вашият човек спечели изборите, може би ще имате властта да ме уволните. Нека ви обясня какво ще означава за мен това. Ще имате властта да ми откажете общо два часа и половина, прекарвани всеки работен ден в колата, властта да ме уволните от една трудна, изпълнена със стресови ситуации работа, която ме държи настрани от семейството ми много повече време, отколкото бих искал. Ще имате властта да ме накарате да живея живот, съизмерим с парите, които спечелих преди десетина години, властта да ме накарате да се върна към писането на исторически книги или може би към преподаването, заради което си взех и доктората. Доктор Елиът, виждал съм заредени автомати, насочени към жена ми и дъщеря ми, и успях да се справя. Ако желаете да ме заплашите по сериозен начин, ще ви трябва нещо по-добро от уволнението ми. Предполагам, че ще се видим утре сутринта, но трябва да знаете, че информацията е само за губернатора Фаулър. Имам заповед, според която никой друг не трябва да се намира в стаята.

Джак затвори вратата, заключи я и постави верижката. Знаеше, че в самолета беше изпил твърде много бира, но досега никой не го бе вбесявал до такава степен.

Доктор Елиът слезе по стълбите, вместо да използва асансьора. За разлика от повечето хора в антуража главният съветник на губернатора Фаулър беше напълно трезвен — пък и той рядко пиеше — и вече работеше по плана за кампания, която да започне след една седмица вместо обичайното чакане до празника на труда.