Том Клэнси - Реална заплаха

— Чудя се какво ли е забавило Ескобедо? — попита Ларсон.

— Може би е пристигнал рано — отговори Кларк, като не отместваше поглед от целеуказателя.

— Може би — съгласи се другият оперативен офицер. — Забелязваш ли как този път никакви коли не са паркирани близо до къщата?

— Да. Е, тази е нагласена да избухне със закъснение една стотна от секундата — каза му Кларк. — Трябва да гръмне, когато стигне до масата за преговори.

Кортес си помисли, че отдалеч гледката беше още по-впечатляваща. Не видя бомбата и не чу самолета, който я пусна — това му се стори доста странно, — но забеляза огъня далеч преди звукът да достигне до него. „Американците и техните играчки — помисли си той. — Те могат да бъдат опасни.“ Най-опасното от всичко бе, че източникът им на разузнавателна информация е много, много добър, а Феликс нямаше и представа за него. Това не му даваше мира.

— Изглежда, че Фуентес няма пръст — отбеляза Кортес още преди шумът да достигне до тях.

— Ние можехме да сме там!

— Да, но не сме. Мисля, че трябва да тръгваме, jefe.

— Какво е това? — попита Ларсон. Две светлини от автомобилни фарове се появиха на хълма на три мили от тях. Никой от двамата мъже не беше забелязал как мерцедесът дойде на мястото за наблюдение. Тогава концентрираха вниманието си върху целта, но Кларк се укори, че не е проверил още веднъж какво става наоколо. Такива грешки често пъти имаха фатален резултат, а той си позволи да го забрави.

Кларк си сложи „ноктрона“ веднага, след като светлините завиха настрани. Това беше голяма…

— Каква кола има Ескобедо?

— Избирай си една от многото — отговори Ларсон. — Сякаш говорим за колекция от коне в Чърчил Даунс. — Поршета, ролс-ройс, мерцедеси…

— Е, това приличаше на голяма лимузина, вероятно е мерцедес. Странно място за такъв автомобил, а? Хайде да се махаме, по дяволите. Смятам, че два пъти с този номер са достатъчни. Отказваме се от бизнеса с бомбите.

Осемдесет минути по-късно джипът им „Субару“ трябваше да забави скорост. На банкета имаше паркирана цяла колекция от линейки и полицейски коли, а мъже в униформа се появяваха и изчезваха в розовата светлина на предупредителните светлини. Две черни БМВ лежаха преобърнати извън пътя. Кларк видя, че някой не ги е харесвал, независимо кой е бил господарят им. Нямаше много Голямо движение, но както навсякъде по света, шофьорите забавяха, за да ги огледат.

— Някой ги е пръснал — отбеляза Ларсон. Оценката на Кларк беше по-професионална.

— Тридесети калибър. Тежки картечници от близко разстояние. Много добра засада. Тези БМВ са М-3.

— Големите, бързите коли ли? Значи някой с много пари. Не смяташ ли, че…

— В този бизнес човек не може много често да смята. Колко бързо можеш да разбереш какво е станало тука?

— Два часа, след като се върнем.

— Добре. — Полицаите разглеждаха преминаващите автомобили, но не ги претърсваха. Един от тях светна с фенерчето си в заднатата част на колата им. Имаше някакви любопитни неща, но нямаха съответните размери и форми, за да представляват картечница. Махна им с ръка да тръгват. Кларк се подчини и започна да предполага. Дали войната, която се надяваше да предизвика, е започнала?

Роби Джексън имаше двучасов престой, преди да се качи на самолета на военновъздушните сили „С-141В“, който приличаше доста на голяма зелена змия с насочени назад криле. Освен това на борда имаше шестдесет войници с пълно снаряжение. Летецът-изтребител ги погледна развеселен. И малкият му брат като тях си изкарваше хляба. До него седна един майор, след като поиска разрешение — Роби беше по-старши от него с две звания.

— От коя дивизия сте?

— Седма лекопехотна. — Майорът се облегна, като се опита да се настани възможно най-удобно. Каската лежеше в скута му. Роби я вдигна. Оформена беше като германските каски от Втората световна война, но изработена от кевлар. Покрита бе с камуфлажен плат, придържан на мястото си от зелена ластична лента и покрита с малки зелени вързани на възли платнени лентички като медуза.

— Знаете ли, брат ми носи такава каска. Доста тежка е. Има ли полза от нея, по дяволите?

— Каската-зелка? — Майорът се усмихна и очите му се затвориха. — Е, кевларът би трябвало да не позволява да ти пръснат черепа, а парцалът около нея нарушава целостта на силуета. По-трудно е да ви видят в гората, сър. Казвате, че брат ви е при нас?

— Новак е — предполагам, че му казвате втори лейтенант — в ъ, нинджа не знам какво си.